С Богородична икона,
с боси нозе в жарта.
Играе хоро жената.
Потресаваща е тази игра.
Във въздуха сгъстен се носи,
силна вяра-различна любов.
За тях не трябва въпроси,
а полет нов към вечния зов.
Традициите пазеща,
в носия бе тази жена.
Възкръснаха стари шивици,
сляха се в игра със жарта.
Тъпан бие, гайда свири.
И в простора чак ехти.
Богородица в ръцете и.
Пазела ни векове и дни.
Буйно в такт игра жената.
В кръг- в полет свой кърши снага.
Дорде изгасне последната жар
духовна сила тя събра.
И прекръсти се на края.
С поклон благодари.
Не излязла от кръга.
Вяра, пламък и любов дари.