В очите ми живеят две сълзи.
Една – за радост, другата – за мъка.
Когато студ под прага запълзи,
едната като котка се промъква
и в трудния ми дом огнище пали.
Тогава другата до корен съхне,
до ехото в солените кристали,
до ловкия поклон на триста влъхви.
В очите ми живеят две слънца.
Едно – за изгрев, другото – за залез.
Когато грохват старите деца,
едното под небето ми пролазва
и в изтока дълбае светла диря.
А другото нощта ми прави млада
и кара ангелски тръби да свирят,
докато в мен светци горят на клада.
В очите си живеем – аз и ти.
На път сме – от звездиците поръсен –
в едни прегърнати от Бог треви,
в които всеки сам си носи кръста.