автор: vasilkolarov

На брега в мокрия пясък два гларуса гледаха в различни посоки и с най-вероятно мисли, диаметрално противоположни. Условно приех единия за мъжки. Стори ми се по-открит. Чух и мислите му, а и той си търсеше негласно събеседник в монолога си.
-Ей,дали да се опитам да се сближа с нея.
Хванах началото на разговора.
-Нищо , че е различна.Няколко дни я наблюдавам и ме допуска толкова близо.Нищо , че е от друг вид.Различна е и ми харесва.В едни води плуваме една риба обичаме.Ами ако тя очаква точно това.Всъщност дали ме е виждала как ловя риба.Колко съм търпелив и колко добре летя.Вярно не хващам от първия път но не се отказвам.Дали пък това е най-важното за нея.
Докато си задаваше всичките тези въпроси различната гларуска отлетя явно дочула и тя някак си мислите му.Остави му само едно перце от опашката,което падна при отлитането, за да му напомня колко близо е бил и колко не смел също.Вълната заличи и следата от малките крачета по пясъка.Тя също не се слави с търпение.Вълните се нахвърлят върху пясъка така като са го правили милиони години и който е успял да види и да усети всичко , което тя предлага до идването на другата вълна е уловил мига.Гларуса взе поредното перо изхвърлено на брега и си каза:Може пък наистина да не я заслужавам.Един пораснал гларус летейки вече за удоволствие също дочул мислите му и прелитайки над него му отправи летящо послание:"Така ще си останеш един колекционер на паднали пера приятелю млад.Никога няма да ти е достатъчно близо любовта ако се страхуваш да я приближиш сам".На следващия кръг добави:"Различните и обикновените птици обичат смелите, а на красиво оперените добри ловци на риба и перфектни летци.Смелия и решителен гларус може да бъде всякакъв стига да повярва ,че може.Ако ти липсва тази вяра и решителност приятелю сбъркал си вида , в който си се превърнал. Ползваш чужди живот.Абе ти сигурен ли си , че си птица въобще?"Остави му влажно многоточие за размисъл и отлетя.Това , което в момента можеше още да прави-да размишлява.Нашия герой полетя на високо.После се стрелна с атакуваща поза без да вижда обекта на атаката си.Влезе под невероятен ъгъл във водата без дори пръска да се появи.Ако участваше в състезание по скокове във вода щеше да получи десятка.Поне това направи перфектно.Жалко , че не би могъл да го повтори.Защо ли ? Защото стоях достатъчно дълго и не видях да се появява на повърхността.Едва ли издържа толкова време под вода.Аз обаче повярвах , че просто вълните го скриха от погледа ми.След малко една вълна изхвърли различно перо на брега.Това можеби е друго , а не неговото.Взех го аз. То беше явно за мен.Не съм усетил как съм намокрил и краката си.