Да изгориш докрай
в страдание и радост,
да изгориш докрай,
отдавайки любов,
да изгориш докрай,
танцувайки във нощното небе
и да разпръскваш огнени искри,
отдавайки любов и огън, и магия.
И после пак, на феникс с песента,
да търсиш сред пустинята гнездо,
където сам самин да станеш шепа пепел.
Да изгориш докрай.
И може би след век, след два, след три,
отново да се възродиш,
забравил болката, страха,
забравил всичко лошо.
И пак на воля
в нощното небе да полетиш,
като искра,
като звезда,
изпълнен със любов.