автор: swetulka

И ето аз вървя по този тъжен бряг,
и пясъкът поглъща стъпките ми,
и моята ръка е в твоята ръка,
и моите сълзи изпиваш с устни,
и моят шепот изговаря твойте мисли...
Но туй е само вятърът.
Защо ли чакам?
Докога?
Защо ли скитам?
Докога?
Плача ли,
или със тръпни устни
те докосвам...
Докога?
Но туй е само вятърът...
И пак вървя по нечии следи.
Те кривуличат-накъде?
А аз ги следвам-накъде?
И някаква увереност
у мен мъждука...
Но туй са моите следи.
Вървя във кръг объркан-
докога!
И следвам собствените си неслуки-
докога!
И няма да ме разбереш,
защото следвам Вятъра.
Навярно само вятърът...