автор: kasiana

В памет на сестра ми

Облаци в душата ми ръмят…
В погледа е легнала пустиня.
Мислите в безсъние димят,
струйнали се в доба тъмносиня.

Тихо пеперудата умря…
Три лета откак отвъд се скита.
Болка в мен крилете си простря,
свиха се, не цъфнаха звездите.

В сферата на сребърна сълза,
в храма на сърцето си те нося;
в спомена за цъфнала бреза
в детството ни с росни сенокоси.

Екне ли Великденският звън,
Бог разтваря лунните полета,
пуска те да литнеш в моя сън,
сестро моя, пеперудо клета…

Боже, Ти невеста си избра
в ден, когато пяхме Ти „Воскресе!”
Тя бе моята добра сестра!
Дай ù мир в чертога си небесен!

07.04.2010 г.