автор: whitehart

Здравейте! Аз дишам. Все още съм тук.
И някак небрежно, по детски живея.
Блян сътворявам от форма и звук.
После въздишам и чезна по нея.

Случва се често. Събарям стени.
Има в живота такива моменти.
Идва копнежът, от него боли.
Единното цяло накъсвам с фрагменти.

Колко ли дадох и колко ли взех.
Всичко ненужно по пътя оставих.
Сложните мисли не носят успех.
Много изрекох, а малко направих.

Вече не искам далечни звезди.
Няма ли слънце, луна ще ми свети.
Може би всичките мои мечти
през цялото време били са в ръцете ми.

Днес се завърнах. И в себе си знам.
Още във всички очи ще надничам.
Дните са дълги, когато си сам.
А крайната цел е да бъдеш обичан...