автор: svetlina

І.
Пъпката разцъфна в нежен цвят,
узря след него плод чудесен.

След себе си остави аромат,
вкуса на мед и птича песен….
И днес, когато дните ми летят
към ранната ми хладна есен,
в сърцето ми разпуква цвят,
узрява плод и бликва песен.

ІІ.
Щурците се сбогуват с лятото
и тъжна е прощалната им песен.
То, милото, си тръгна с ятото
на птиците, отлитащи наесен.
Но догодина други “гъдулари”
с песен ще посрещнат друго лято.
А то в гнездата ще завари
рожбите на прелетното ято.

ІІІ.
Като щурците натъжени
с младостта сърцата се сбогуват.
Отлитат дните преброени
и толкоз кратки ни се струват.
Но струва ли си да тъгуваш
за неизбежната раздяла,
смехът на младостта щом чуваш
в гласчета детски зазвъняла?
Тя пак е тук.И пак е с тебе
отлитналата твоя младост,
и ти отново си обсебен
от планове, мечти и радост.

ІІІ.

Да, аз вече не съм бързоного поточе,
в което водата игриво клокочи.
Сега съм река - пълноводна, дълбока-
и вярно те следвам в оная посока,
в която отдавна пътуваш и ти.
Сляха се нашите бистри води,
прегръщат се, галят се - нежни и тихи…
От любовта ни небесни дъги се родиха,
под едната бликна младо поточе
и то щастливо ни следва и мило клокочи.