автор: verginov

Забравяме Бога, виснал на кръста,
в измолени думи сетно причастие
и ровим, копаем в черната пръст,
оплакваме кости на минало щастие.

Вървим към нечия стръмна Голгота,
понесли венецът с трънливи лъжи,
измили ръцете с гордост набожна
зовем за Спасение в кални сълзи.

Продадена Вяра в пламък на свещ,
гасне в олтар на догаряща църква,
замръква в иконите, тих и зловещ,
грехът, дарен с последна целувка.

Оставяме Бога прободен на кръста,
напълнили чашата с кърваво вино
и късаме хляба със алчните пръсти,
в окото на дявол надменно ухилен.