В незнаен час, неотразим и странен,
ще влизам във съня ти – непоканен,
ала желан... И без да те събудя,
като на сън, безумно ще те любя!...
Ще влизам в теб до тихото стенание,
молитвено и като покаяние,
ще се разтваряш като пеперуда,
като на сън, когато аз те любя!...
Ще влизам в теб, а ти ще пърхаш лудо,
ще бъде малко и неземно чудо,
аз, няма нито миг дори да губя –
като на сън, и нежно – ще те любя!...
Пронизана от мен – ще ме сънуваш,
като любимото море, в което плуваш,
в което сладострастно ще се давиш –
като на сън... Дали ще ме забравиш?...
Б.Б.
04.03.2010