автор: vasillazarov

О Боже, прокуди ме в здрача
Под крило Ти в ад горях.
Денем тихо кръста влачех,
нощем с призраци живях.

В кошер с мед горчив се душа.
Двора буря с гръм споходи,
вечно чувам и се вслушвам,
как се стене от към входа.

Миражи, следват лик след лик.
Зная, че кръвта болярска,
с която потопих дръвника,
бе от сърцето ти пролята.

Нивга знам не ще Те видя.
Сетни сили в края дай ми,
да плача, стена и да вия

Но моля, приеми сълзите
и виковете ми покайни,
единствен Ти държиш везните.