автор: Liliya

С гладка и ухаеща усмивка
малкият човек в синьо
омагьосва мама и човечеството.
Светещите му ръчички
сами погалват себе си и той се радва.
Няма зъб на никого,
въобще няма нито един зъб.
Сърчицето му е пълно с мама,
а дългите ѝ черни плитки
са въжетата към утре.
Малкият човек в синьо
е така прехласнат от самия факт,
че вижда нещо си
и чува разни работи из въздуха,
че краченцата му трепкат като лястовици.
Под ноктите му тихо спят
кърма и впечатления,
а в мислите си има само спомени,
покрити с тънък бебешки воал.

Малкият човек е в синьо,
защото няма още
какво да каже друго на света.