автор: Packa

Ало..о! Ало..! Мамо!
Моля те, бързо ела!
Подай за ден ръка!
И мама забрави мъжа.
Литна с тежка торба
с микробуса към града.

Щом за ден е знам.
Трябва, трябва да съм там.
Времето бързо отмина,
но не за ден, ни два, три.
Ни за месец, ни година.
А години две премина.

Дрехите на мама
на закачалка са голяма.
Ох.. дойде, дойде този ден
тя торбите стяга.
Но беда- на сутринта,
проблем пак трябва да решава.

През прозореца си гледа
когато си почива мама.
Внучето малко любимо
тя си вече изгледа.
Готви, глади, шета
и на свят се нагледа.

Хайде стига, стига мамо!
Внучето порасна- нали.
Тате вече дълго чака.
Върви и ти си почини.
А и стаята е тясна
и закачалката си вземи.

Към село мама днес лети.
Тъжни, тъжни мисли си реди.
Боже! Боже като падна аз,
ще търчат ли те тогаз.