автор: lips_of_angel

Нещо ми пречи да видя
светът, дето всъщност е черен.
Няма прегръдки и устни.
Просто е тъжно в неделя.

Просто приличам на риба,
глътнала нечия пустош.
Питам се как да намеря
малкият Мук от съня си.

Питам се тая прашинка,
дето ми пречи в окото,
дали щом се свие във мида,
става на перла от спомени.

Малкият Мук ми остави
шепа рисувано детство.
Може би той е забравил
тая прашинка, проклета.

Пречи ми. Още е в розово
всичко, което е черно.
Боже, дано не прогледна,
когато разпънат небето ми.