Идвам си!
Отдавна преболяла...
Дали съм същата,
или не съм– не знам?...
Дали съм по- красива,
или остаряла...
Много път, оставих извървян!
Идвам си!
Да ти разкажа само...
Как пиех дните си,
а всяка нощ умирах!
С прогнили корени,
затоплях си душата
и нямах миг покой!
Нима разбираш?!
Идвам си!
Макар и закъсняла...
С букетче бучиниш ме посрещни!
Вярата? Изпих си я отдавна!
Не ми казвай, колко да боля!
Не съм Сократ!
Това съм го разбрала...
Но... като него,
искам да умра!