автор: iokasta

С бялото куче на съседката сме само познати,



Аз го разхождам,
купувам вестник,
минавам през парка.

Виждам те за мъничко,
на алеята до моста,
и това е всичко което ме навива като верен часовник,
за една искрена усмивка,
и кратко помахване с ръка,
-моето
"здравей",
което ти
посрещаш изцяло обърнат към мен,
със лице -----------------------------срещу мен,
със очи------------------------------- срещу моите,
когато те
срещам така,
усещам блясък,
и само интуицията
ми тупти
в мислите,
и ми казва
че
ти
бързаш
към
мен,
бързаш,
да
ме
достигнеш,
за да разберем колко дълго може да живее
едно "здравей".