автор: GINKO_PRIM

Ас, нали се са връ, баш там дет ни мий раб`та...
Днеска ино цигане тъй ма фърли у мисли, чи зяпняф:

Дай ма, како, ръка! Ша ти гледам, ай тъй на – набържи!
Ша ти казвам, ма! Няма ма! Как тъй? Зако да та лъжа?!
Ей гу на! Теб тай лъгал сирсемин ут другуту селу!
Ма и ти си идна... Тъй са прай! Бий му шута напрау и смелу!
Ауу, я чакай! Ма ти и на други биля си са дала! Ощи пъшка
и охка пу тебе... аман ут абдали! Тай упрайвал пу мъшки,
ма хич ни тий бил на сърцету... Туй дите ут куго ти`й?!
Ут трети. Въх, ко ма напрай ...?! Ма пък третуту – готин.
Ощи плаща издръшката. Хррк, пу, пу, пу! И съфсем сий ридовен.
Що заряза и негу? Глей ква си! Мчи бил йе грижовен.
После... къф и тос простия дету ни си са стърпяла,
чи гу срита у топките чак? Си баят пубисняла...
Тц,тц,тц... ей гу - ноф са задава насреща. Пууу! Красавец.
Унимавай, чи заплес си пада! Како ши гу прáиш?
Ауу! Магия тий фърлена ф двора. Яйце лий? Како ли?
Ей ся нá, ша ти казвам кък са сваля набържи. На голу.
И кат пусниш у шепата, колкут сърце ти уткъсни,
ш`ти напрая виднага илач, тъс магия да пръсна.
На душманина, дет` тай курдисал у черни тифтери,
свят ши му са завий, дажи мясту ни мой си намери.
Ти нидей да ма гледаш, чи плюя на билката тука!
Пий утварата, начи, и изопщу да ни ти припуква!
Пък, спулай за петте левчита, ама няма да стигнат!
Дай пуне ощи пет! ...
Кът ни даваш – на никуй дан мойш гу дигниш!