автор: esennolisto

Пролетта ухае на моето детство,
помилвано песенно
с дъх на трева.
И не разбрах, как го изгубих някъде,
как го забравих....кога..

В студената селска чешма се оглеждаше споменът,
зад моето рамо- на босо хлапе,
а в ръцете си стисках полекичка погледа
на вече пораснало, мълчаливо дете.

Сега се разхождам в изгарящо лято,
с горящи нозе и очи
и зная, и искам, и дишам, когато-
очаквам вълната единствена, дето открих.