автор: na_de

Мильо Камелиев – нисичък, дребен. От най-бедните в махалата. Вече цяла седмица идва на училище без тетрадка по математика. „Сега ще ти пиша двойка!” – казвам му и отварям дневника. Той скача като ужилен: „Няма, няма, ей сега!...” И изважда тетрадката по литература.
През първият срок бе добре, но после закъса при умножението. „Колко е четири по пет?” Не знае и отговаря каквото му падне. Тупам по дължината на бюрото четири пъти с ръка: „Тук имаш пет лева и тук имаш пет лева... и тук, и тук... Колко са на четири места по пет лева?” Ококорил очи, веднага отговаря: „Двайсет!”
Един ден отвън, край училището, минава човек с колело и децата се развикаха:
- Госпожо, госпожо, на Мильо баща му!
- Бързай – викам му аз – да поискаш пари за тетрадка!
А той ме гледа укорително и с напевен глас отговаря:
- Нее, госпожо!... То дуругото бааста!
И от толкова много „истински” и „дуруги” бащи, Мильо си е останал записан Камелиев...Не е ли това парадокс, читателю!
А пък иначе Мильо Камелиев въобще не прилича на циганче: беличък, с правилни, симпатични черти и живо, умно изражение на лицето.
Майка му, Камелия, също е красавица!
Въобще, в която и кръчма да отидете в Пловдив, поне един от постоянните клиенти, като си пийне малко повечко, ще почне да разправя на цялото заведение как като отидел в Махалата, отвсъкъде му се причували гласчета: „Татко... татко!”
Не само хубавицата Камелия, всяка жена в Махалата тайно се молила на Господ детето, което ще роди, да бъде беличко. А когато една жена, читателю, силно желае нещо, то рано или късно се случва! Една жена, щом иска нещо, няма начин накрая да не си го получи...
Божи работи са това, но е факт, че от година на година все повече стават тези мои ученици, които са белички , а и много често – русички и синеоки.
Разбира се, гените са си гени и мургавите като Илия преобладават.
Илия е едър и черен, та чак лъщи. И има самочувствие за трима.
- Ей, черен! – казва той на малкия Мильо. И го тупа по главата: - Я бягай оттука!
Аз се намесвам:
- Защо така го обиждаш? – казвам. – Я се виж - ти да не си по-бял!
А Мильо, застанал до мен отстрани, смирено отвръща:
- Черен, ама модерен, госпожо!