автор: Blaze

И ето че пак тя луната изгрява.
Посипва полето със златни лъчи
и летният ден като спомен остава.
И всяка звездица тъй ярко трепти.

Обичам отново, обичах тогава!
И тичах със вятъра ден подир ден..
Потъна сърцето само във забрава
и сякаш му беше последния ден..

Сълзите заляха лицето горещо
и спомени в миг зашептяха във мен..
Загубих, аз знам, най - прекрасното нещо!
Невинно се влюбих и бях запленен..

И тихо си шепна аз нейното име,
и сякаш той вятъра беше до мен.
И трепна сърцето, защото боли ме!
В очите и виждах аз новия ден..

Седя тъй самотен, сърцето не спира
и вярвам аз още, ще дойде при мен..
Любов тъй безкрайна, любов - тя не спира,
а само обгръща сърцето във плен..

И помня аз още тъй нежното име..
И вятърът все тъй вилнее край мен..
И казах му нежно: “Ти можеш, стопли ме..”,
Но той си остана тъй леко студен.