автор: vitoriovitalis

130. Венеция

На зелената поляна между двата басейна са опънати дълги жици с окачени на тях разноцветни крушки.
Келнерите от Замбези слагат тук-там на масите бели покривки. Вятърът развява краищата им и леко полюлява електрическите гирлянди. Техниците се занимават с микрофоните, от които отвреме-навреме извива силен и неприятен звук.
- Едно, две, три... Проба, проба...
С пикапа са дошли само трима от оркестъра на ресторанта – китарата, йониката и барабаните. Те се мотаят около инструментите. Мъчат се да нагласят кабелите до усилвателите в автомобила. Певицата я няма никаква. Край съблекалните се щурат самодейците от белвилския театър-оперета.
Посещението на Венецианската вечер засега е слабо. Известно оживление настъпва, когато от ресторанта докарват няколко каси с бутилки. С тях идват и две големи тенджери от алпака. Те още димят, разнасяйки по целия плаж приятния аромат на топла скара.
Келнерите подреждат шишетата на по-дългата маса. На другата е поставен котлон с две колелета. От него, както и от пикапа, по тревата вървят дълги черни шнурове, влизащи в стаята на пазача.
Самият пазач се разхожда гордо покрай кабелите. Той отпъжда с ръка по-любопитните - съгласно дадените му инструкции за техника на безопасността. Да не стане някой сакатлък !
Постепенно край двете маси се заформят опашки. Кебапчета, кюфтета, бира, лимонада... Има и питки !
Слънцето вече залязва през облаците. Топлата светлина на шарените крушки почва да се забелязва. От входа към плажа прииждат нови компании. Повечето са млади хора. Жените се броят на пръсти.
По липса на по-добро, Заекът пристига със Сия. Мошеникът е сам. Канавация и брат му по начало движат заедно. Панчос е забърсал някаква непозната другарка. Тя го гледа влюбено и не изпуска ръката му. Миро няма да дойде, защото се е хванал да помага на брат си. Мотопедът е развален.
Лека-полека местата по столовете се заемат. Който е закъснял, сяда на изсъхналата трева. Около микрофона и инструментите става навалица. Отнякъде се е появил и саксофонистът. Нетърпеливата публика, развеселена от питиетата, които сама си е донесла, започва да ръкопляска и скандира.
- Искаме да почне ! Искаме да почне !
Най-сетне от съблекалните към импровизираната сцена
тръгват мъж и жена с пачки листове в ръце. Представлението започва. Анекдоти, тъпи смешки и закачки. Половината от тях остават неразбрани, другата половина – нечути. Недоволните младежи подканят с аплодисменти самодейците - да си ходят в къщи.
Сестрата на Сашо - Мери, се опитва да спаси положението. Тя излиза пред микрофона и изпява няколко шлагера. Публиката я изпраща с топло чувство.
- Бис ! Бис ! Бис ! – Момичето пее вдъхновено. Истинска звезда !
Малкият оркестър поема щафетата. Музикантите засвирват прочувствено една безсмъртна мелодия. Беса ме мучо. Но на тревата няма как да се танцува.
Храбрият Заек излиза на покритата с плочки площадка с момичето си. Няма други последователи. Големият Панчос по начало си е спънат в краката. Ако вече не е вързал кънките.
Шумът на плажа става неудържим. Режисьорът хвърля последния си коз.
Откъм съблекалните се появява живописна група. Нептун със своята свита. Врява, олелия, всички се скупчват плътно до микрофона. Кой ще бъде потопен в котела ?
Бръснат нещастната жертва и сапунисват главата й. После облечените като дяволи полуголи младежи натискат късметлията във водата. Смях, смях, смях...
Тризъбецът отива до микрофона и обявява края на сезона за къпане. Под ярката светлина на крушките повечето го разпознават. Това е един от теляците в Минералната баня. Нали летният плаж се води към белвилското предприятие Хигиена ?
Артистите се прибират, за да се преоблекат. Те мъкнат със себе си доброволеца, съгласил се да го окъпят в казана. Тълпата се отдава на ядене и пиене.
Някакъв преминаващ бута, без да иска, момичето на Панчос. Черният великан скача заплашително.
- Извини се на мадамата !
- Ама...
- Извини се на мадамата !
Доволната девойка дърпа кавалера си за ръката.
- Панчо, недей сега !
Но косматият звяр се обръща, за да я скастри:
- Трай ма, курво ! – и хваща ризата на нахалника. – Извини се
на мадамата !
Потресен, младежът започва да пелтечи:
- Извинете, без да искам... –Удовлетворен, Панчос се отпуска на облегалката.
Започва традиционният турнир по канадска борба. На няколко маси под светлината на електрическите крушки една по една излизат двойки млади мъже и се надвиват с ръце.
Заекът е абсолютен фаворит. Той е фанатично трениран атлет с великолепна техника. Противниците падат като круши.
Но и Панчос върви към финала на състезанието, макар и не така уверено. За по-удобно, той се е съблякъл до кръста. Лъскавият, добре окосмен и възмургав торс стряска малкото, осмелили се да излязат насреща му.
Накрая двамата се изправят един срещу друг. Зад тях на бялата покривка е наградата – бутилка шампанско. Малко е !
- Който падне – скача гол от кулата ! – извиква някой от тълпата. - Публиката се разкрещява одобрително. Всяка година очаква с нетърпение този момент.
Младежите се хващат здраво за краищата на дървената маса. Излязъл е силен вятър. Разноцветните крушки се разлюляват на жиците. Сенките на хората се въртят като полудели. Небето е почерняло. Звездите са се скрили.
Жилите на шиите и ръцете са се издули до пръсване. Всички сили са напрегнати до краен предел. И двамата млади мъже са пили доста.
Мошеникът с тревога наблюдава брат си. Цялото лице на бореца е почервеняло - като пред поредна криза. Могъщият Панчос постепенно сломява съпротивата му. Ръката на Заека съвсем бавно, с нежелание, ляга на дъските.
Публиката скача и вика. Музиката свири туш.
Конферансието връчва бутилката на победителя. Нискочелият черен гигант я отваря веднага. Бум ! - и жадно отпива от нея. Пяната се разлива по брадата му. Той великодушно предоставя останалото на победения. Заекът отказва, махайки недоволно с ръка. Шишето изчезва в навалицата.
- Скачай ! Скачай ! – започват да викат отзад кибиците.
Саксофонистът надува бузи. Под звуците на Спиди Гонзалес, кряскайки и кълчейки се, тълпата грабва двамата финалисти и ги понася към кулата за скокове. Там е доста по-тъмно. Оскъдната светлина от електрическите гирлянди не достига до малкия басейн.
Заекът спира за момент и с поглед търси сред хората другия близнак. Мошеникът е съвсем наблизо. Той навива ризата и панталоните на брат си на кълбо. В другата ръка взима сандалите и очилата.
Заекът остава бос на плочките - само по снежнобели гащета. Хората се отдръпват от него и се струпват по ръба на пълния с вода басейн.
Младежът бързо се изкачва по стъпалата на кулата. Той се появява на най-горната площадка. Вдига ръка, за да поздрави зрителите от десет метра височина. Тълпата радостно изревава в отговор.
Заекът сваля гащетата. Прекрасното му, добре загоряло през лятото тяло се откроява на бялата кула като някаква антична статуя. На светлия триъгълник по средата тъмнее петно, под което е мъжката му гордост.
Той прави една крачка и скача в мрака надолу с главата. Голото тяло описва великолепна чупка и се забива почти вертикално в черната вода. Публиката избухва в спонтанни аплодисменти.
Стремглавият скок в най-дълбокото е прекъснат от железния крак на ресторантската маса. Той стърчи в коварна засада, спотаил се на дъното. Металната тръба се забива с всичка сила в лявото око на Заека и го пръсва. С огромна скорост тя пробива черепа и теменната кост, размазвайки по пътя си мозъка на младежа. Тялото се разтърсва в конвулсии като риба, уцелена с харпун.
После изведнъж замръзва. Безжизнените крака бавно се мъчат да изплават нагоре, повдигайки трупа и влачейки масата по цимента.
От дъното на басейна се чува зловещо скърцане и потракване. Кървавият облак се издига бавно във водата. На повърхността се появява тъмно, разрастващо се петно, което замъглява клатушкащите се отражения на светлинките.
Настъпва кратка тишина, запомняща се за цял живот.
Острият и отчаян женски писък почти се слива с гръмотевицата, идваща от надвисналите над плажа облаци. Тежки капки дъжд започват да удрят по масите.
Келнерите панически хукват да спасяват, каквото е останало от бюфета. Музикантите мъкнат инструментите на сушина в пикапа. Самодейците им помагат.
Панчос се изтръгва от ръката на момичето и скача във водата, както е с дрехите. Под кулата още две момчета трескаво се събличат. Площадката около басейна бързо почернява от хора. Всички викат, махат с ръце, плачат.
Дъждът става на порой, но хората не го забелязват. Мътни поточета плъзват по плочките. Нагорещените електрически крушки пукат и гаснат една по една.
Плажът потъва в непрогледен мрак. На върха на кулата шуртящата от небето вода постепенно превръща белите гащета на Заека в мръсен и смачкан парцал.