Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: pts2grimm
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13994

Онлайн са:
Анонимни: 427
ХуЛитери: 2
Всичко: 429

Онлайн сега:
:: mariq-desislava
:: Albatros

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Май 2022 »»

П В С Ч П С Н
            1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаКасиопея
раздел: Други ...
автор: radi_radev19441944

...

Събирам тишина,
понеже полудял съм явно.
Навярно полудях
и виещо от липсата ти страдам.
Загубих те отдавна –
преди да се родиш от сънища
и звездопади.
Събирам тишина.
В безумен транс безумно я събирам.
Макар, че болката ми е добре позната,
най-важното не съм познал –
това, че всяка болка нe минава.
Събирам тишина.
Отново и отново я събирам.
Ридаейки притихва в мен тъгата
на стихващия карнавал.
Жадувам те.
Безумно си ми нужна
в безумствата на небеса и залези.
Рисувам бялата ти сянка
по сянката на побелялата палитра.
Събирам тишина
от тъмното и от дълбокото.
Неистово сред глъбините я събирам
и трупам хаос върху хаос.
Не виждам път; не виждам и утеха.
Изчезват шеметно посоките
в триумфа на изчезващото ехо.
Събирам тишина.
Безмълвно пее тишината
в руините на пясъчните кули.
Не мога да престана да те викам.
Това не би могло да е възможно.
Преставайки – навярно ще съм никой.
Преставайки – навярно ще съм нула.
Събирам тишина –
на глухи музиканти тишината.
В кънтящ оазис на сонатите
кънтящо болката притихва.
Събирам тишина
от сънищата на тъгуващи цикади.
И толкова без тебе ми е тихо.
И толкова без тебе ми е лудо,
че просто падам, падам, падам...
И чакам някога да се събудя.


Публикувано от alfa_c на 29.03.2010 @ 12:17:41 



Сродни връзки

» Повече за
   Други ...

» Материали от
   radi_radev19441944

Рейтинг за текст

Авторът не желае да се оценява произведението.

Р е к л а м а

22.05.2022 год. / 17:57:28 часа

добави твой текст
Авторът не желае да се коментира това произведение.