автор: solar

***
улових се за дъгата
в нюанси я разнищвам
и търся дом
за любовта си...
мелодия съм
и загадка
с уранова природа -
изплъзвам се...
ще задържиш ли
нежността ми

***
ръждиво е
и горестно
от истини различни -
нозете ми скали са
към тебе не вървят
и не звъни камбана...
последен вик
и тихо разминаване

***
разголена душа
открехва спомен
с усмивка
скътана в ъглите
стъпва на времето
с намигване към нищото
ей така
с ригуален скепсис

виновно ли е виното
че някой се напива