Вятъра подухна, залюля камбаната и тя зазвуча силно, силно. Нали беше голяма ,звука и се чуваше надалеч. Тя беше горда, доволна от положението, което заемаше сред другите. По-малки бяха. Е гласчетата им бяха по-слаби и с по-високи тонове звучаха. От вятъра разлюляни- запяха.
Такава музика тържественна прозвуча.
Само камбанките на храста, поникнал наблизо, бяха тъжни.
- Не могат да звънят моите камбанки като вас- тихо каза храстчето.
Щом вятъра спря и всичко утихна, тогава голямата мъдра камбана се обади.
- Не тъгувай, нашия звън радва слуха, а твоите камбанки галят сърцето, но всички ние правим живота по-радостен.
Вятърът духна отново. Сега всички камбанки запяха заедно познатата песен. „Светът е хубав, светът е чудесен. За него ние пеем нашата песен”.
Ники ти нали знаеш камбанките на растението в къщи? Онези оранжави камбанки. От вятъра и те се залюляха. Пееха своята песен.Песен за теб.