автор: alisa

снимка

Признавам си и аз си имам грях.
Ми-14 снощи смело бях.
Опитвам се несмело да разкажа,
как влезе бавно в мене екипажа.
Наясно са със мен във щаба –
не отговарям на мащаба.
Но има еротичен чар
в спускаемия ми сонар.
Заход към ПЛ, маневрирам
и не че от това разбирам.
Да беше радио, а то и буи.
Човек направо да се чуди.
Какво небе, какви простори!
Амфибията в мен говори.
Не сгазвам правомерно лука,
а през морето. Не ми пука.
И шушумушу в шлемофона.
Отронва щурманът три стона.
В ръце ме взема и понася.
Това безкрайно ми изнася.
Пиратстваше и ме отвлече.
Егати Кугъра съм вече.
Късмет. Военна операция.
И щеше да е излагация,
но щурманът пое нещата,
а аз си оправдавах щата.
Sikorsky X2 ще надмина
със старши щурмана в комбина,
защото са си бизнес мъжки
такива огневи поддръжки.
Е, тествах се. Добре излитам.
На щурмана все пак разчитам.
Следи ми той магнитомера.
Нахеликоптерих се вчера.