...
Да се завърнеш в бащината къща
на болка и безсилие подвластна,
че в бащината къща се завръщаш,
когато си безпаметно нещастна
Под бремето на черната умора,
надвиснала над земната ти стряха,
не ще събудиш плахи стъпки в двора:
не те очаква никой с радост плаха.
И никакво посрещане на прага,
ни морна длан на морното ти рамо,
а само топла, непокорна влага
през твоето безмълвно: “Мамо, мамо!”
И толкова е плътна тишината:
стъписана пред старата икона,
замираш – сам сама и прокълната:
да нямаш нито пристан, ни заслона.
Че слънцето ти своя път измина
и заникът ти никого не топли.
На бащината къща от комина
струят в небето само скрити вопли.