автор: penkastefanova

...

Дърветата приличат на сурвакници,
преди да са ги украсили с пуканки.
Седим си с теб, вечерницата чакаме,
като онез, възпяваните буки.

Фалшиви светила кръжат в небето,
отдавна прекроено и преправено.
Замръкваме под седемте тепета,
дори и от всевишния забравени.

Объркани – на север ли, на юг ли -
тревожни птици лупингират нервно.
Бездомни котки призивно мяукат
към котешката мартенска Венера.

Защото – нито пролет, нито зима –
на абордаж в гърдите март нахлува.
И докато му измислям име,
двете ти вечерници целувам.