автор: rosi45

Искам да споделя някои размисли,
като подчертая,че това са само мои
убеждения,които не натрапвам на
никого.
Всички си имаме нашите страхове човешки и най-вече от смъртта. Страхът... Най-големият наш враг, най-разрушителното чувство, което стои в основата на много болести, неуспехи и лоши отношения между хората. Всъщност човек се ражда със страха само към две неща - от падане и шум, които са система за тревога с оглед на самосъхранението. Малка доза страх (както и стрес) е нормална, дори необходима. Но когато оставим въображението си без контрол, се появява ненормалният страх. Милиони хора по света страдат от какви ли не страхове. А не би трябвало, защото Бог не ни е захвърлил тук, на Земята, на произвола на съдбата, а е дал на всеки от нас частица от себе си и тя има материален еквивалент - нашето подсъзнание, но това е друга тема. Тези страхове са насадени от родители, близки, учители и други заобикалящи ни хора, особено в детството. Същото се отнася и за страха от смъртта, насаден от т.н. божии служители, които аз недолюбвам - Ад, Чистилище, Страшният съд, пред който ще се изправим след смъртта... Тя, смъртта, е единственото сигурно нещо, което ще се случи на всеки, родил се на този свят. Човек и много добре да живее, пак умира и друг се ражда. Някой беше казал, че животът е кратка разходка около гроба. Колко е вярно - та какво са 60-80 години от вечността, едно мигване. А замисляли ли сте се защо спомени от преди 50 и повече години са толкова свежи, като че ли са се случили вчера - изглежда, че има нещо вярно в това, че минало, настояще и бъдеще се случват в един миг от пространствено-времевия континиум... Аз лично се страхувам само от умирането, а не от смъртта, особено в нашата мила родина, където почти нищо не се прави за болните, камо ли за умиращите, където човек умира по най-грозния и болезнен начин, какъвто в други страни сигурно не си и представят.
Много хора се страхуват от старостта. Има учени, които смятат, че дегенеративните процеси са не само плод на времето, а точно страхът от влиянието на времето води до преждевременно състаряване. А всъщност подсъзнанието не остарява, то е част от универсалното съзнание на Бога, който никога не се е раждал и няма да умре. Научни дружества в Англия и Америка са събрали невероятно много доказателства за наличието на живот след смъртта. Раждането и смъртта са един и същ процес с противоположен знак. С раждането човек идва в материалния свят, а чрез смъртта пристигаме в духовния свят. Това, което наричаме смърт, е само едно пътуване до ново място, в друго измерение на Живота. Човек, който мисли, че земният цикъл от раждане, детство, юношество, зрелост и старост е единственото нещо в Живота, наистина е за съжаление. Този вид вяра води само до разочарования, черногледство, чувство за безнадеждност, които не са приятен спътник в земния живот. Бог е Живот и Любов, включително вашият живот сега. Потърсете Господ, Бог, Създателя, Твореца или както искате го наречете, но не в църквата, целувайки стъклото на една рисувана икона, а в себе си. Той е там и ще ви преведе през живота, правейки най-доброто за вас.