автор: rudin

"Пролет пукна, ние - не!..."
И макар, че закъснява,
пак сме в нашто кафене
да я срещнем, словославим.

В толкоз влюбени души,
в лъчезарните усмивки,
тя разцъфва и теши -
няма как да не разлисти!

„Пролет пукна, ние - не!..."
За зелено щом се хванем,
на градинско матине
получаваме подарък.

По-голям от тоз - не знам:
Господ пак е дал отсрочка -
на живот под звезден храм
няма днес да слага точка.