автор: condor

Започнахме с любов
градихме,
и грешихме
препъвахме се
падахме

изправяхме се
съградихме,
постигнахме успехи
и дори
надминахме мечтите
но уви!

В подземията на желанията скрити
останаха заровени искри.
изскочиха от мрака, първо плахи
отпосле се прокраднаха страхливо
намесиха се в разговора - неусетно
додето закрещяха с дива ярост.

Отпосле разговорът свърши.
Пречупиха се две души,
разпадаха се на парчета.
Или може би
разпадналият се бях аз.

Сега събирам си парчетата
разхвърлени разпръснати отломки.
Това ли бяха нашите мечти?
Затуй ли тоз далечен път с теб бихме?

Ти няма да ме чуеш, няма как.
Знам страховете твои са над всичко.
И няма начин да ме разбереш.
А беше някога за мене всичко.