автор: swetulka

Отвъд деня,нощта и егото,
които ни владеят
чрез своя неизбежен кръговрат...
Отвъд непроходими лесове
от предразсъдъци,условности,причини...
Отвъд морето кипнало от страсти,
които се разбиват неуморно
в коравите скали на битието...
Отвъд накупчените сметища от думи,
затрупали едва покълналите
стръкчета от смисъл...
Отвъд начупените мисли,
подобно късчета разбито огледало,
улавящи случайния каприз на светлината...
Отвъд незнайни пластове история-
ще пея дива песен на вакханка,
възседнала жребеца на страстта;
ще стена във родилен гърч
насред току-що изорана угар;
ще вия погребално към небето,
посипала главата си със пепел,
протягайки със няма клетва
ръце към богове лъжовни...
По-навътре...още...чак
до пещера в недрата на земята,
където пра-човек юмруци вдига
да отвоюва правото над свойта самка,
а тя го гледа с поглед на кошута,
закърмяща новороденото си малко...
Не!По-дълбоко-
във немислимите,неведоми селения
на нашата първична същност,
във тъмната земя"Отвъд",
където бродят вълци-единаци
и глас извиват към луната луда;
където глутници хиени с кикот
децата си разкъсват
в гладна неизбежност
и урагани разбеснели
търкалят канарите за разтуха...
Из таз земя-сурова и опасна-
ще дойда да те търся!
Ще скитам безутешна и ще викам,
ще пращам заклинания по ветровете,
докато не те намеря!
Защото ти си в мен-
вълк-единак
и воин-покорител,
възжаждил кръв и власт и слава...
И аз съм в теб-
хиена безпощадна и пра-майка,
заченала в утробата си
болка,страх и гняв,
но и твоя вик победен...
И питаш-щом ме срещнеш
в таз земя сумрачна,
как ще ме познаеш в здрачината
под плаща синкава забрава?!
Ела и докосни ме-
аз ще засияя с цветовете на дъгата.
И може би,едва тогава-
всред пламналия пир на светлината-
ще сетим миг божествена наслада
от тази изначална нежност,
сътворяващата светове!

Ела и докосни ме в мрака!