автор: gabrielle

Уморена си тръгвам –
всеки ден
нещо губя
от мен.

Уморени лъчи се изтръгват
всеки ден.
Синевата изгуби
цвета си.

Цветни петна блестят в мрака.
Измъквам душата си плахо
от капана на стиха.
Вятърът трака –
размахвам крила.

Крила
ли?
Безкрила
съм,
скрила
лицето си
в шепа трева.