автор: sradev

- Бих искал да намеря...
- Който е загубил не може да се намери, прошепна просяка.
- Лекарят каза да търся в древността...
- Ние сме най-древните
изсмя се дрезгаво просяка, извади от дрипите бутилка Хенеси и си прочисти гърлото.
- Не са ли майките най-...
- Майките ни са просякини, сестрите ни са просякини, вечна е нашата съдба. Ти също си дошъл да просиш.
- Нали вие пазите най-древното ...
- Никой не го пази, отдавна се е прокиснало.
- Но може би някой сред вас...
- Само Раковата Кесия, тя събира изпадналото.
- Тя не проси ли?
- Тя върви назад, а там всичко вече е изпросено.
- Нали времето не се...
- Времето е новото. Новото е добре забравеното старо. Старото е изгубено. Тя всичко си измисля сама и е горда от това.
- Искаш да кажеш, че времето...
- Нямате свое и за това ви бяга. Ние имаме само чуждото време и за това просиме само чужди пари.
- Но аз прося не време, а чук.
- Ако имаш време - сам ще си го направиш, но ти си чук и няма да намериш своето време.
- Да стана ли наковалня?
- Ще затъпиш чуковете и Кесията ще ги прибере без да си ги разбрал.
- Но как чук може да разбере чук?
- От вървящите назад всички чукове се отдръпват.
- Назад ли е...
- Лекото е само назад, колкото по-назад, толкова по-леко е.
- Много мъдрости си...
- Не събирам, а изхвърлям. По закона за всемирното оттегляне.
- Не беше ли...
- Глупак си - ако всичко падаше, то отдавна всеки всекиму да е паднал на главата. Но повечето глави са умни и овреме се оттеглят.
- А просяците?
- Ние събираме захвърленото време.
- Нали каза, че сте вечни, за какво ви е...
- Вечността няма време, гладна е за него. Ние си купуваме вечност срещу време.
- Но нито един просяк...
- Не знаеш да просиш - не виждаш същественото. И така сам ще се напъхаш в Кесията и Ракът ще те изяде.
- Той ли е вечността?
- Не, бягството.