автор: Packa

Клоните от сняг превити.
В страдащ, но омайващ се покой.
Всичко бяло е заспало.
Животът като че ли е в отбой.

Потънали във бяла тишина.
Вървиме ние двама за ръка.
Скърцащи обувки във снега.
Очаровани от зимна красота.

Подклаждани от любовта,
започна с топки луда игра.
Тишината бяла се засмя,
наднича зад облака луна.

Стрък люляк е дъхът и.
Очите търсещи- влюбени звезди.
Ръцете от снега червени.
Сърцето вика- моя ти бъди!

Път направихме си наш,
във огромна снежна пъртина.
Оставяме част от любовта.
Ще си я вземем догодина.

Пречистени, мокри, уморени.
Прибрахме се щастливи у дома.
После- най-незабравимата нощ.
Благодаря на любовта и на снега.