автор: ianchefff

Тома Марков внимателно стъпваше по теракотения под в кухнята с торба, пълна с пресни свински пържоли. Внимателно стъпваше, защото беше прекалил с бирата и мехурът му беше пред експлозия, която щеше да го направи прекалено фешън, дори и за неговия изтънчен вкус - освен миризлив и беззъб, щеше да е и опикан.
Остави пържолите на масата, пусна газовата бутилка, запали синкавия пламък, отвори широко прозореца и влезе в тоалетната. След като се успокои, си каза: “Господи, колко съм талантлив”.
Отиде в хола и седна да напише още един гениален текст за вестниците, които се прекланяха пред великолепната му поетическа и писателска дарба.
Допуши му се, извади цигара и дръпна дълбоко. Приятно му беше да си угажда. Бавно изпусна димно кълбо и пак си рече: “Господи, колко съм велик”! Разговаряше често със себе си, защото обичаше да говори с интелигентни хора.
Включи лаптопа и зачака да се зареди операционната система. Мамка му! Флашката с последните му нахвърляни невероятни идеи беше в другата стая. Остави цигарата и отиде да я потърси. Намери я! Върна се и с увереност, присъща само за най-добрите, седна да пише. Беше творец, а не обикновен шибаняк!
Ужас! Сети се, че беше забравил да сложи тигана на газовия котлон. Пак отиде в кухнята да свърши и тази скотска работа, характерна за глупаците, шибаняците и боклуците!
Отново седна пред компютъра, който някак еротично го подканяше да започва да твори, тъй като човечеството със затаен дъх очакваше следващата му творба.
Скапан ден! Някаква аларма на кола започна да пищи неудържимо! А тъкмо беше започнал! Никой олигофрен нямаше право да прекъсва творческия му процес!
Стана и излезе на терасата пред хола, откъдето се чуваше воят на просташката аларма. Помисли си: “Нека да спре сега!” И алармата се самоизключи. Понеже Тома Марков, като истински гений имаше свръхестествени способности. Закачливо промърмори под носа си: “Господи, колко съм велик!” И потвърди: “Факт!”
Влезе в стаята, затваряйки вратата плътно. Дочу се лек трясък от кухнята. Прозорецът там се беше затворил. “Няма значение, това са плебейски истории, нека да е затворен, нека да е вмирисано, нека да е гадно, не ме интересува. Аз съм поет и писател, това е важното!” Редеше мисли Тома Марков. Което си беше абсолютна истина!
Пръстите му енергично заиграха по клавиатурата. Цигарата му догаряше в пепелника, когато й обърна внимание. Смачка я артистично и запали друга. Всмукна два три пъти и се зае с финала на поредния си бляскав критически текст.
Моля?! Внезапно му замириса странно. Огледа се, не беше от него. Едновременно се вбеси, нервира и наостри. Спря да пише и стана. Взе цигарата и тръгна към кухнята. Миризмата се усилваше. Дръпна от фаса и докато взривната вълна летеше към него, осъзна, че от течението не се е затворил само прозорецът в кухнята. Загаснал е и пламъкът над газовата бутилка...
Така планетата Земя загуби един от най-великите си поети и писатели.