автор: alisa

Точно такова, каквото и ти като мен го усещаш.
С дъх като пух от топола, сгушена в тъмнината.
После разказвам, шушукам …И после се сещаш…
Точно такова, каквото го могат само децата.

После разлюшквам прибоя. Съвсем е наистина,
Толкова, колкото да си чуеш след ехото сто пъти името.
Звън на откъснат случайно наниз сини маниста
пръсвам в кръвта ти. И не е никак невинно.

Не е и виновно,ти всъщност разбираш, защото
ми е хубаво и уютно, като на песъчинка в мида.
Точно така, както става напук във живота.
Котешки жаждата тъничка нишка заприда.

И се оплитам във нея. Тъка ли ти празнична риза?
Или защото е приказно сбирам полека коприва.
Зная ти ада, обаче прекрачвам и…влизам.
И затова съм си аз, и защото е честно – съм жива.