Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: BBB
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13929

Онлайн са:
Анонимни: 450
ХуЛитери: 5
Всичко: 455

Онлайн сега:
:: marathon
:: Heel
:: lamarinnn
:: rajsun
:: mariq-desislava

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2021 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаБяла Тишина
раздел: Романи
автор: patladjancho

Откъс от " Бяла тишина"

След известно време стигнаха до самото подножие на хълма. Марси се чувстваше на предела на силите си. Погледна крадешком след себе си към Ник, който вървеше на една крачка в страни от нея. Какъв ужас, той дори не дишаше тежко, нито имаше изморен вид. Тази проклета раница й пречеше да диша. Зачуди се дали тя е причината за болките в гърба й, или от сивият поглед, който усещаше от известно време насам.
Насреща си видя същото онова прекрасно езеро, в което без малко не се беше удавила вчера. Как й се искаше да се изкъпе. Би дала всичко само да се потопи в хладните води. Краката й едва я държаха. Усещаше дрехите си полепнали по кожата си. Температурата на въздуха по това време на деня сигурно надвишаваше четиридесет градуса. В далечината ясно се виждаше сивотата на жегата и всичко нажежено от нея.
Марси стигна до брега и с удоволствие свлече тежкия товар на земята до себе си. Започна да разкопчава копчетата на ризата си и същевременно да сваля обувките си. Опита се да игнорира Ник, но чу стъпките му. Обърна се и го видя да идва към нея. Сега като че ли и той изглеждаше подтиснат от горещината. Свали и останалите дрехи като остана по бельо. Веднага нагази във водата като усещаше погледа му върху себе си. Но в момента не й пукаше. Остави се прекрасната хладна вода да обгърне тялото й. Ходилата й потъваха в ситния пясък на дъното. Приятна отмора я обзе, отпусна се в безтегловност и издаде стон на удоволствие. Отново усети, че Ник я наблюдава и погледна към него. Видя подигравателната му усмивка. Нека си завижда. Тя се чувстваше прекрасно.
- Е, как е? – попита той от брега
Не му отговори. Още му беше сърдита. Той не пропускаше възможност винаги да я подразни. През целия път обратно търпеше подигравателния му поглед и многозначителните шеги спрямо нея.
Затвори очи и се отпусна във водата, остави се да се понесе по повърхността й. Не беше изпитвала такава отмора, мускулите на крайниците й започнаха да се отпускат, тялото й бързо се охлади прегряло от жегата. Наведе глава назад и се потопи за да отмие мръсотията и потта. След това блажено въздъхна и се отдаде на почивка на повърхността. Косата й мокра, леко заплува около нея, раздвижена от вълничките, които ръцете й правеха. Замилва я по гърба, погали шията й и легна на гърдите й.
- Марси? – чу отново гласа му от далече
- Не смей да ми досаждаш точно сега. - отговори му с раздразнение без да отваря очи
- Добре ще е да се връщаш при мен…
- Ха, мечтай си. - изсмя му се тя и отново раздвижи водата с ръце за да му покаже, че хиляди пъти предпочита да си остане така наслаждавайки се на рая си.
Изведнъж косата на гърдите й подозрително се раздвижи и някак си натежа. Погледна и се озова очи в очи със змията, усукваща се над едната презрамка на сутиена й.
Писъкът й разцепи всичко наоколо. Със светкавична бързина тя замаха с ръце във всички посоки и се опита да плува към брега, до колкото позволяваше тялото й сковано от уплаха. Гърлото я заболя да вика, но това не подтискаше отвращението й при мисълта за лигавото тяло докосвало се до нея. Достигна до сушата за отрицателно време като не преставаше да пищи. Хвана Ник за ръката и го застиска силно като в ужаса си не обърна внимание на ухилената му физиономия.
- Ник, там има змия! – посочи навътре към водата с треперещ пръст, - Там имаше една отвратителна, гадна змия.
- А, значи пак говориш с мен! На какво дължа това?
- Не чу ли какво казах току що? - погледна го тя учудено, не можеше да накара тялото си да спре да трепери като лист.
- За Бога, Марси, това е само една малка, любопитна, водна змия. Не е опасна. - продължаваше да се хили той, въпреки, че виждаше страха й. Очите му изпиваха тялото й, сякаш ни най- малко не го интересуваше какво беше преживяла тя. Мокрото й бельо полепваше по тялото й, от косата й капеше вода и това явно беше много по-интересно в момента за него.
Едва сега почувствала се на сигурно място, тя най- сетне разбра, че той отново й се подиграва. Страхът й изчезна за секунди и я обзе гняв. Пусна ръката му и посегна за дрехите си. Изръмжа от яд. Как можеше този мъж да я подлудява до мозъка на костите й?
- Ти си отвратителен… - бързо започна да се облича. В яда си не можеше да намери подходящата дума, най- точно оприличаваща го.
- Какво съм направил пък сега?! – вдигна вежди той като с огромни усилия се опитваше да прикрие усмивката си.
- Присмиваш се на чуждото нещастие. Мислиш се за голямата работа, а! Е добре, господин всичко можещ и всичко знаещ, нека ти обясня. И без това вече беше започнало да ми идва до гуша! Можеш да си се смееш колкото си искаш, да правиш каквото искаш, но знай, че това минава всякакви граници.
- Нима?! – той скръсти ръце отпред на гърдите си
- Няма да ти позволя да ми се подиграваш… - тя му обърна гръб и тръгна към раницата си. Но почувства ръката му върху рамото си. Той бързо я обърна към себе си. Остана шокирана, когато устните му силно се блъснаха и се впиха в нейните. Обхвана я жадна топлина, напук на хладното и мокро тяло, вътрешно се изгаряше. Ръцете му решително притискаха кръста й към тялото му. Главата й се зашемети. Той я целуваше толкова гладно, че съзнанието й се блокира, коленете й омекнаха. Хвана се за раменете му за да не падне. Устните на Ник изгориха кожата й докато бавно се преместваха към шията й. Затворила очи Марси се отдаде напълно на целувките му. Ноктите й се впиха в раменете му.
Но за Бога, какво правеше? Започна да идва на себе си, ръцете й се опитаха да го отблъснат. Едва отдели устните си от неговите. Тогава той сграбчи с две ръце главата й и отново впи устата си в нейната. Езика му проникна навътре, това рискуваше да я свлече на земята всеки момент. Тя усети с тялото си стегнатите му мускули, които силно се притискаха в нея. Това я подлуди и тя обви ръце около врата му, прокара пръсти през косата му. Чу невъздържания стон на Ник и звукът я окуражи още повече. Загубила представа за всичко наоколо, Марси изцяло се отдаде на целувката. Тя не знаеше непознатите й до сега действия кой учудеха повече, него или нея самата.
Той я отдели за кратко от себе си като дишаше тежко:
- За Бога, Марси, как е възможно?! Какво си ти?! – тя видя страстта в очите му, - Богиня или вещица?
Не я остави да отговори, а жадно впи отново устните си в нейните.
Господи, никой не я беше целувал така! Ласките му изгаряха кожата й, когато той нежно прокара ръце надолу по гърба й
- Караш ме да губя ума си. Мечтаех за този миг. – той я гледаше с изпиващи очи.
Защо ли й беше трудно да го гледа с презрение, с копнеж беше много по- лесно. Устните й сега сами намериха неговите като не го остави да продължи. Целувката й стана по- настойчива. Дали някога ще може да се откъсне от тези нежни и топли устни, да се откъсне от силното му тяло. Не можеше, не искаше. Но усетила твърдата му мъжественост се уплаши. Това й подейства като леден душ. Имаше толкова неща, които пречеха… не позволяваха…неща, които не можеше да загърби просто така. Марси откъсна устни от неговите.
- Ник, спри. Не мога. – тя се опита да се отдели от него. Сякаш не бе чул, Ник продължаваше. Устните му си играеха с едното й ухо.
- Не казвай това. Знам, че го искаш. Така както и аз. – прошепна в него
- Не трябва, не можем. – опита се да го отблъсне.
Той се отдели от нея и я погледна. Известно време изучаваше лицето й, чертите й, искаше да разгадае и опознае всяка една извивка. След това хвана китката й и я притегли към себе си като обви ръце около тялото й. Бузата й свойски падна на гърдите му. Той подпря брадичка на главата й и затвори очи. Марси се остави да я притисне в мечешката си прегръдка като се изгуби в нея. Почувства същото онова леко спокойствие от сутринта, когато отново я прегърна. Обви с ръце кръста му и се остави на сигурността, която изпитваше с него. Дълго стояха така, неподвижно, наслаждавайки се на близостта си. Накрая Ник леко я отдели от себе си и хвана брадичката й с ръка.
- Твърде много емоции за днес, а скоро ще започва да мръква. – вече дишаше равномерно, - Ще направим лагер на същото място, където бяхме предната вечер. Съвсем на близо е. – той я погледна с онзи поглед, с който кръвта й закипяваше, - А по- късно, ако си послушна, ще те заведа на място, където ще можеш дълго да си плуваш до насита.




Публикувано от aurora на 23.03.2010 @ 10:31:28 



Сродни връзки

» Повече за
   Романи

» Материали от
   patladjancho

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Любопитство
автор: sabin
197 четения | оценка няма

показвания 38649
от 50000 заявени

[ виж текста ]
"Бяла Тишина" | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.