автор: foolish

- Докога смятате да ни държите тук?Три седмици ме залъгвате като малко дете!От кого ни пазите?Кому е притрябвал нашият живот!? - Георгиев удари с ръка по масата. - А и колко струва животът ни без Елена?Вие!..Вие...
Нервите му бяха опънати до краен предел.Невъзможността да помогне на дъщеря си,незаинтересоваността на полицията към съдбата й,го караха да се чувства нищожен,ненужен придатък към охраната и целия екип в базата.
- Три седмици!Какво ли е била принудена да преживее през това време?Но кой ли го интересува!Всички гледат как да потулят истината и да измъкнат тия "отгоре" чисти!...Това е!Искате да потулите аферата,за да не избухне скандал,за да не пострада реномето на тия мръсници!Така ли щяхте да се церемоните,ако аз бях на тяхно място?!
- Не си прав,Пепи!Освен твоята дъщеря тази участ е сполетяла и доста други.Най-лесно е да се арестуват двама трима и да се освободят няколко от момичетата.Целта на колегите е да разбият цялата мрежа.Трябва да проникне наш човек там,за да разбере плановете им,за да пресечем беззаконията им.Представи си колко родители въобще не подозират каква е съдбата на децата им.Не знаят дори дали са живи...Гарантирам ти,че до няколко дни всичко ще приключи и отново ще сте заедно.
- Майка й се съсипа.Сам виждаш на какво заприлича,а и аз не издържам вече...

.....................................................


Предавателят на офицера изпращя и прозвуча нечий глас:
- Цветанов,чуваш ли ме?
- Какво има?
- Прихванах разговор между управлението и базата в града...
- Какво гласи?
- Нещо от рода на : "Овчарят прибра стадото в кошарата..."Имаше и още нещо,но връзката не бе добра.Знаеш ли за какво става дума?
- Всичко е приключило.Акцията е протекла успешно...Благодаря ти!Идваме. - капитанът махна с ръка на Георгиев,който бе наострил слух встрани от него - Хайде да слизаме!
- А дъщеря ми? - приближи се и го погледна в очите.
- Всичко е наред.Сигурно вече пътуват насам.
Около минута Георгиев гледа невярващо.Когато думите достигнаха съзнанието му,заслиза бързо по склона.
- Разполагаме с повече от два часа,докато дойдат! - спря го гласът на офицера - Ще ги докарат с хеликоптер до базата долу,след което имат повече от час и половина,докато стигнат с джиповете до тук...

......................................


- Събуди се,Венета!Освободили са я,скоро ще пристигнат - разтърси я за раменете.Свари и кафе и я накара насила да изпие голяма чаша.Бе замаяна от успокоителните таблетки и за да не заспи отново,я премести във фотьойла,който контрастираше със спартанската обстановка в помещението и беше довлечен незнайно от къде за единствената жена в базата.Стопли вода и започна да се бръсне.Самобръсначката не можеше да се справя с порасналата брада,затова извади ножичка от несесера на съпругата си и продължи да се бори с брадата си.След като приключи,се загледа в отражението си.Едва сега си даде сметка колко се е променил.Освен косата,която бе придобила металносив отенък,две дълбоки бръчки прорязваха лицето и заедно с образувалите се от безсъние сенки около очите,му придаваха тъжет израз.Одеколонът силно щипеше протритата при бръсненето кожа.Махна с ръка и се върна при жена си.Огледа изпитото й лице със сребърния кичур,спускащ се над челото й."Ни би могло да бъде другояче,а и тези ликарства..."Помогна й да се облече и подкрепяйки я,излязоха навън.Към тях се приближи Цветанов,с когото бяха в по-близки отношения.
- Може да се преоблечеш,ако искаш - кимна към маскировъчните дрехи - На дъщеря ти може да й е трудно да те приеме така...
Три джипа се показаха в началото на поляната и спряха.Вратите се отвориха и слязоха десетина човека.Георгиев и съпругата му се запътиха натам,като се взираха в падналия мрак,опитвайки се да разпознаят дъщеря си.Две жени с бели престилки,облечени под камуфлажни якета,подкрепяха висока и слаба девойка,която упорито отказваше да легне на извадената носилка.Майка й се усмихна,щом я видя,но не бяха подготвени за промяната,която бе настъпила с тях.Георгиев протегна ръце към дъщеря си и се вцепени,когато тя се сви,предпазвайки лицето си с ръце.Отдръпна се назад притеснен.Съпругата му се спусна към нея и я прегърна разплакана.Дълго я успокоява със сълзи на очи,но й отне време,докато я склони да приближат баща й,който стоеше прегърбен в края на поляната.
- Колко си побелял...Отива ти - едва произнесе - Защо се забави?Толкова чаках... - силите я напуснаха и се наложи да я подкрепят.
- В шок е! - капитанът хвана Георгиев за лакътя и го поведе към постройките - Има нужда от време,за да се съвземе.Преживяла е страшни неща...
Скоро заваля първият сняг.Елена излизаше често с майка си на разходка в гората.Постепенно се съвземаше,но все още се плашеше от присъствието на много хора,а при появата на мъж,направо изпадаше в паника.Кошмарите,които в началото я измъчваха всяка нощ,към пролетта почти изчезнаха.
В края на април в базата пристигна група от министерството на проверка.Георгиев разпозна сред тях един от присъствалите в кабинета на генерала.Издебна удобен момент и го заговори.
- Надявам се,че ме помните,господине.Аз съм бащата на Елена...Момичето,което беше отвлечено.
- А-а,да-а-а!Ама разбира се!Как е тя?Надявам се,че е по-добре...
- По-добре е,благодаря Ви.Понякога дори разговаря с околните...Искам да Ви попитам дрпуго...Всеки ден чета вестници,но до сега не съм прочел нито ред за случилото се.Кога ще бъдат наказани виновните?
- Всички са арестувани и са в затвора.Не белете грижа за тях - на никой няма да му се размине!Ние си знаем работата...
- Как така са в затвора!?Продължават да ходят необезпокоявани по приеми и коктейли!В затвора сте вкарали обикновените изпълнители,а мръсниците,които ръководят всичко,не смеете да ги докоснете с пръст!Толкова ли са недосегаеми тези "Честни,уважавани и високопоставени,че да могат да правят всичко,каквото си искат?!
- Какво искате Вие!?Толкова пари изразходва министерството зарад Вас и семейството Ви!Осигурихме специален екип от лекари за дъщеря Ви ,толкова хора са ангажирани покрай Вас...
- Искам виновните да си получат заслуженото!
- Защо си усложнявате живота?..Не се бъркайте там,където не Ви е работата!Вместо да сте благодарни за грижите,които полагаме за вас,ще ни учите какво да правим и как да си вършиме работата.Давате ли си сметка колко средства изразходва министерството за лечението ?И двата апартамента плюс колата да бяхте продали,пак нямаше да стигнат!Не вярвате ли?Мога да Ви покажа сметките!...От какво се оплаквате?Кротувайте тука и си гледайте семейството!Вижте колко е красива природата!Почивайте си,разхождайте се и оставете на нас да преценим кого да арестуваме и кой да вкарваме в затвора! - мъжът извади носна кърпа и избърса запотеното си зачервено лице,среса назад разбърканите си бели коси и се отдалечи,жестикулирайки нервно.

............................................


След този разговор Георгиев и бившата му съпруга събраха багажа си и пожелаха да се приберат в София,въпреки протеста на лекарите.На следващата вечер ги закараха с джип до военно летище,качиха ги на малък транспортен самолет и преди полунощ се приземиха близо до столицата.Георгиев не успя да определи в коя част на страната се намира базата,в която прекараха толкова време.
Елена не успя да се адаптира към живота в големия град.Страхуваше се да излезе на улицата и стоеше по цял ден у дома.Заключваше се дори в стаята си.Веднага след като научиха,че се е върнала,съучениците й я посетиха,но тя се почувства зле сред толкова хораи се скри в стаята си,а вечерта отново сънува кошмари и вика на сън.
От съучениците й научиха,че веднага след като се разбрало за участието й,Сийка направила демонстративен опит за самоубийство.Изпила успокоителните таблетки на майка си се обадила на своя близка,че се е отровила.Скоро в дома й пристигнала линейка и я откарали в болница.Казала на лекарите,че е изпила всичките приспивателни на майка си,които били много - стаята била осеяна с празни блистери и шишенца,но когато направили промивка на стомаха й,открили шест все още неразтворени таблетки.
- Типично в неин стил - коментира класната - Изпила е няколко,а останалите положително е хвърлила в тоалетната,оставяйки празните опаковки на видно място.Въпреки,че изпитите таблетки не са достатъчни да й навредят по какъвто и да е начин,се е погрижила да предупреди всички за деянието си.За всеки случай,да се застрахова...
Уплашен от влошаването на състоянието на дъщеря си,Георгиев отиде в министерството и поиска среща с генерала,който според преценката му от предишната им среща,бе свестен човек.Влезе им в положението а и бе доволен,че отново ще може да ги изолира в базата.Рледложи им работа и още на следващия ден Елена замина с майка си,а Георгиев остана,докато уреди напускането на предишната им месторабота.Пусна обява,че дава жилищата под наем и даде пълномощно на адвокат,който да събира наемите и да се грижи за интересите им.След десетина дни бе готов да отиде при семейството си.Преди да тръгне,се отби при Рангелов.
- Искам да Ви благодаря още веднъж за всичко,което направихте за нас...
- Оставете.Не само,че не съм направил всичко,което трябва,но и допуснах фатална грешка - не успях да запазя анонимността на източниците си на информация...Веднага,след като разбрах,че приятелят на тази Сийка е загинал при катастрофа,се опитах да открия и предупредя другия....Изпревариха ме с по-малко от двадесет минути.Преди да гоубият,бяха простреляли коленете и лактите му...Във вестниците пишеше,че полицията предполага убийство,поръчано заради некоректни бизнесотношения или неплатени дългове...След като предишните шефове ми благодариха,техни хора са обърнали кантората и жилището ми с главата надолу,за доказателствата по случая...
- Откриха ли ги?
- Всичко!...Трябваше да предвидя,че и от там е възможно да изтече информация.Наложи се и аз да се покрия за известно време.

....................................................


По обратния пътсе опита да определи в каква посока летят.На бледата лунна светлина прецени,че базата се намира някъде в Родопите.С нетърпение очакваше края на пътуването.Искаше да остане насаме с дъщеря си и съпругата си.
- Няма да повярваш... - посрещна го жена му - Днес тя се усмихна и попита за теб...

....................................................


- Как смяташ,дали ще се оправи,...възстанови напълно?
- Що бе,новобранец?Да не си си паднал по нея? - ефрейторът провери затвора на автомата и започна да зарежда пълнителя.
- Хубава е!Харесва ми...
- Психиатърът смятал,че ще се оправи.Бацила ми каза,че чул нашия лекар и психаря да говорят зя нея.Знаеш колко е любопитен хапчето.Залепил лекарските слушалки на вратата и подслушал целия разговор...Когато спецчастите нахлули в сградата,я намерили вързана с четири чифта белезници за леглото.Имало някакъв връз нея...Щяла била да се оправи,но било нужно много време.Освен това в бардака им слагали инжекции...
- С наркотици ли?
- Е,не,с прясно мляко...За кво мислиш,че идват толкова лекари при нея?Но това било нищо,в сравнение с другите неща,които им правили,ама бацила не ми каза.Секретно било...Да си прочел нещо по случая?
- Не.
- Няма и да прочетеш!Много големи клечки били замесени,затова са покрили всичко... - двамата излязоха от помещението и се отправиха към портала - Ето я!Прибират се...Ела да се дръпнем,че се плашиот нас!..Днес и баща й е с тях.До вчера излизаше само с майка си.
Елена вървеше по пътеката с голям букет горски цветя,а малко зад нея,хванати за ръка,я следваха майка й и баща й.
- Много е хубава - каза по-скоро на себе си младият войник,извърнал поглед след нея.Когато се скри от погледа му,преметна автомата на рамо и забърза в обратна посока по пътеката,за да настигне другаря си.

11.1995г.
гр.София