Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: BBB
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13929

Онлайн са:
Анонимни: 441
ХуЛитери: 7
Всичко: 448

Онлайн сега:
:: ole72
:: plami_6
:: ganima60
:: Milanov
:: poligraf
:: mariq-desislava
:: LeoBedrosian

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2021 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаАндантина 125.
раздел: Романи
автор: vitoriovitalis

125. Иширети


В задното дворче на Витови Боби и Пат играят карти срещу Емето и Заро.
Малките се представят учудващо добре. Четиримата не усещат, че вече се мръква. Денят става все по-къс.
Подозрителният Заро се усеща пръв. Пат и Боби се намират удивително точно, като че ли са се наговорили. Прекалено често те се пляскат по челата - сякаш недоволни от падналата им се карта или от хода на партньора. Когато Заро открива, че това става винаги, когато вале или асо каро са в плескащия се по челото, измамата е разкрита.
- Мошеници ! Ще ни работите, а ? – Разгневеният младеж хваща Пат за гърлото.
- Какво бе, Заро ? – прави се на ударен мургавият близнак. Боби се хили смутено насреща.
- Абе и аз усетих, че става нещо, ама... – Емето хвърля картите на черджето.
Играта се разваля. Пат хуква да бяга из двора. Ядосан, Заро го гони. Другият пострадал му помага да го хванат. Но когато синът на шивачката замахва да зашлеви начинаещия измамник, Емето го прикрива с рамо.
- Остави го !
- Ще го оставя аз ! Ще ни прилагат курвенски иширети !
Четиримата приятели, недоволно мърморейки, се измъкват
бавно от дворчето, стъпвайки внимателно по големите камъни на стълбището покрай астмата. Пат и Боби оглеждат критично дребнозърнестите гроздове, надвиснали над главите им. Кисело е, не става за ядене.
На площадчето пред Партията още няма хора. Но в градинката на Замбези младежите виждат познати лица. Вито с големите си приятели са спрели пред терасата на ресторанта и разговарят с някой от масите. Заро като по-смел повежда напред останките от махалата.
В падащия вечерен сумрак светлините на заведението греят примамливо. Мошеникът се е заговорил с Бата и Жоро, които си пият ракията на една крайна маса. До него на алеята се помайват близнаците - Канавация и Вадо. Вито поглежда с известно неудобство идващите.
- Много ти е пораснала работата ! – минава в директна атака Заро. – Хич не ни обръщаш никакво внимание !
- Не бе, просто...
- Просто, непросто – забрави старите другари !
- Що не се качите при нас ? – Гласът на Бата отгоре надвиква
всички. Той си е пийнал и с чаша в ръка подканя големите от терасата. Мошеникът, без да губи никакво време, бързо стартира към страничния вход на ресторанта.
- И ние ли ? – неочаквано плахо пита Канавация.
- И вие, и вие ! – щедро размахва чашата Бата. До него Жоро
добродушно се смее зад кръглите си очила.
Вито се чуди. Големите тръгнаха, а момчетата от махалата стоят до него. Какво да прави ? Пък и брат му е с тях.
- Ами ние ? – най-нахално се провиква Боби. Мъжете от
масата в ресторанта прихват.
- Качвайте се всички ! – изкомандва Бата. Забравил е свадата.
– Хайде, че няма места ! – Мошеникът вече се разполага на съседната маса и веднага важно пали цигара - сякаш прекарва всяка вечер в най-известното белвилско заведение.
Един сърдит келнер се приближава на голяма скорост. В Замбези не се допускат всякакви клиенти, камо ли момчетии с къси панталонки.
- Спокойно, с нас са ! – Гласът на Бата спасява положението.
Големите сядат на една маса, махалата – до тях. Келнерът
угоднически навежда гръб над главата на тартора и старателно записва поръчката.
- По една тройка кебапчета с гарнитура, хляб и лимонада !
На всички !
- И бира ! – уместно вметва Мошеникът.
- По една за начало. – скромно добавя Канавация.
- За нас – още по една голяма ! Нали, Жоро ?
- Бата, знаеш – третата ракия е специална. След нея
грозните и красивите жени стават еднакви. – доволно се смее братовчед му.
- Няма страшно ! - Жълтеникавокремавото сако и черните панталони отплуват към вътрешността на ресторанта. Оркестрантите сядат един по един на местата си върху подиума.
В градината започват да се събират любопитни зяпачи. Брезите доволно зашумяват. Неочакван звън на китари дава началото на една незабравима вечер.
Към десет часа банкетът е на приключване. Момчетата от махалата отдавна са се изнизали с пълни кореми. Младежите изслушват целия репертоар на оркестъра в непосредствена близост до микрофона.
Вито е леко разочарован от външния вид на певицата.
- Много е кльощава. Отпред няма нищо. – споделя той на ухото на Мошеника, който красноречиво-доволно поглажда с ръка гърлото на кафявата бирена бутилка.
- Кожни ципи на земноводно. – спокойно уточнява Канавация, уловил с острия си слух забележката на столичанчето.
- От мене да знаете – кльощавите гаджета не са за изпускане! – с авторитетен вид по-опитният им приятел разкрива нова съществена информация за женския пол. Явно е добре запознат с положението в тази област.
Всички младежи си тръгват след последното изпълнение на оркестъра. Демонстрирайки обноски, Мошеникът отива да благодари на Бата. Инженерът съвсем се е напил. Той се опитва да стане, но не се получава. Разтревоженият келнер, който бди зад колоните, скъсява дистанцията до масите на компанията.
Вито и Мошеникът минават да се разхладят през тъмната градинка на Замбези, точно когато Бата и Жоро се разправят със сметката. Жоро съсредоточено изучава бележката - позиция по позиция. В това време Бата вади от задния джоб на панталоните пачка зелени двутоларови банкноти. Той дръпва с пръсти три-четири от тях и ги хвърля небрежно на покривката. Келнерът започва да се кланя бързо-бързо като човечетата, с които си играят малките деца.
Жоро се опитва да каже нещо на братовчед си, но явно това е невъзможно. Бата най-сетне успява да стане и го прегръща през раменете. Ризата му е излязла от панталоните. Двамата тръгват да се прибират, бутайки се между празните маси и столове на ресторанта.


Публикувано от alfa_c на 22.03.2010 @ 17:07:34 



Сродни връзки

» Повече за
   Романи

» Материали от
   vitoriovitalis

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

xxx
автор: gabi-gabi
844 четения | оценка 5

показвания 4206
от 50000 заявени

[ виж текста ]
"Андантина 125." | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.