автор: ASTERI

***
В автобуса беше уютно... е поне по–топло, отколкото навън.Тя загърна топлия шал и се сгуши на седалката. Закашля се. Потръпна зиморничаво и се посви малко, защото някой седна до нея. Още малко и щеше да стигне на площада, където се събираха много българи. За кой ли път отиваше, но дано сега някой да и помогне да си намери работа... Пак се закашля– този път пристъпът продължи по–дълго.Едва си пое дъх, когато нещо се заби в ребрата и.
– Дай си парите или те убивам!–прошепна този, който стоеше до нея.Изплаши се много! Бавно се обърна и го погледна: младо момче–или пакистанец или индиец...Устните му бяха решително свити, бузата му трепваше от някакъв спазъм – но очите...очите... Също толкова тихичко и тя прошепна:
–И аз съм чужденка...нямам пари...търся работа – и пак се задави от кашлица.
Усети, как натискът в ребрата и отслабна. Усети и объркването, което обхвана момчето.
–Прости ми!– тихо прошепна то.Тя само кимна с глава.Дишаше тежко и нов пристъп я накара да се свие, като врабче.Той започна да рови из джобовете си. После се надигна и беше готов да слезе, когато пъхна едно хартиено топче в ръцете и и тихо каза:
–Купи си лекарство...–и скочи през отворената врата. С трперещи ръце тя разгъна хартиеното топче – 10 евро! 10 смачкани на топка евро...Дали от кашлицата или от нещо друго по бузите и се стекоха сълзи.Решително ги избърса и слезе на следващата спирка. Влезе в първата аптека, която видя и докато аптекарката приговяше лекарсвата, тя се облегна на стената и не виждаше нищо друго освен онези две очи...