автор: lennichkata

В осем-закуска,-
а липсва ми сън..
Децата се карат
и искат навън,-

Запалвам цигара-
и в синия дим-
размазвам небрежно
петъчен грим.

Кафето си пия
с вкус на нощта,-
пронизва ме бодро
в спомен-тъга.

В главата ми тропат
неуморни коне
Любовта ти пресмятам
като седем по две,-

но...нещо е крива
сметката пак
обърках отново
алгебричния знак.-

С умножение почна
тази любов,
в която намирах
алгоритъма нов

на неритмичното дишане
и копнежа смутен
сред безброй неизвестни
в поглед студен.-

Умножавах-напразно-
мечти и лъжи-
напразни са даже
и тия сълзи-,

щом дели ме от тебе
сама любовта...
как аз да събирам
и как да деля!?..