автор: vicont

Разплакан телефон съня прокуди,
сподавен глас и нещо неизказано.
Изпъшка тишината, скръб събуди,
и чух сърце от горест... смазано!

Напусна ме!-простена в отчаяние.-
Замина с друга, без да се прости!
Мигът сподави, болка и стенание,
задави се... слушалката в сълзи.

-Боли те знам, така е било писано,
не се отчайвай, трезво помисли!-
аз чух гласът си дрезгав- слисано,
загубен сам, в пропаднали мечти.

Не спрях да търся думи в мрака,
заклевах, молих, свалях и звезди.
Отново телефонът се разплака...
една сълза във мрака се стопи!

Прошепнах умоляващ:- Не плачи!
Самотен изстрел срути тишината:
простреляна, луната прокърви...
и мъртва... си изгуби красотата!

Нощта, загърна черната си дреха
и бледи гаснат в траура звезди.
В един живот угаснал без утеха...
успял в любов до край да изгори!