автор: kalin8

Като минеш покрай черквата,по-точно двете черкви-старата и новата-те са една до друга,в един двор, защото така са решили-да запазят и старата,съградена от стари
майстори...Та покрай черковните зидове, от следващата разкръстица се хваща нагоре, къмто баира, дето се зеленеят полите на западния дял на Стара планина.
Нагоре, разбира се , се върви бавничко, тъкмо да се поспираш да се разгледаш насам -натам. Отляво – на другия склон се вижда нов параклис. Белнал е стени на слънцето- сякаш свети!
Ето я и уличката.Тя си е все същата-заградници от полуизгнили вече ритловици или „литровици“,както се произнася по народному.Дворовете отстрани-обрасли в зеленина, разшарени с овошки от разни и разнообразни видове
-сливи ,ябълки, круши...Даже още долу-по асфалтовия път са се сипнали дивачките круши и джанки- просто молят да протегнеш ръка, да си откъснеш...Да не повярваш, че има такъв свят! Толкова ведър, легнал спокойно на склоновете на Стара планина, закътан като малко дете в майчин скут.Само на петдесеттина километра е София -сива-посивяла в смога си, задъхана в треската на някаква гонитба,дето оттука изглежда като някаква абслютно безсмислена щуротия.
Зеленината, планината,кристалният въздух, изхвърлят спомена за целия модерен свят от главата без остатък.Очите галят всички светли отблясъци наоколо и погледът остава в тях- потъва и се губи...
Уличката притичва между няколко двора и завършва в широка поляна с чаталест орех в долния край-последен гараж на една конска каруца все още накичена с ритлите за прибиране на сено.Нагоре е овощна градина,а в дъното- къщата с градина с която завършва махалата.

Няколко къщи сред многоцветен декор- това е Трап.
Не бих пропуснал да опиша кой и как живее тука, но някой друг път...Ще ми трябва доста умение! Надявам се да го насъбера...
Б.Калинов15.03.2010г.
Пловдив.