автор: tzvetcomarinov

Когато Мусанко тръгна за Норвегия, селото не приказваше за това. Е, вярно, продаде си къщата човекът, но по-наивните помислиха. Ще се захване там с бизнес и повече няма да посяга на чуждо.
Макар, че днес е дяволски трудно да се разбере, кое как е в тия тънки работи. От друга страна и Мусанко не говореше много много за пътуването. Може и да бяха му забранили ония, дето организираха. Така си е. Ще вземе да се чуе нещо, което не е казал както и където трябва. Тогава, изгоряха му париците за билет и джобни.
Затова пък когато го върнаха обратно в селото ни, всичко се отприщи. Като на изтървана след продължителни дъждове река заприлича. Втурнаха се всякакви приказки, догадки и въпроси, като недолудували измежду селските улици. И нали вече го казахме, той беше продал своята земя. Да набави необходимите му субсидии за далечното пътуване. Това спомогна и наложи, пространната и толкова очаквана от всички пресконференция, да стане в най-подходящото място. В селската кръчма и през вечерта.
Не трябваха за нея талантливи и дългокраки водещи, нито мрачни осветители или важничещи до педантизъм гримьори. Лицето на нашият съселянин дори без устрема на прожекторите се виждаше ясно, сбръчкано е само за няколко дни. Гласът му бе станал изведнъж уморен и неясен. Сякаш него точно бяха избрали и ползвали за събарянето на Шенгенската преграда.
- Какво да ви кажа - започна бавно и тежко Мусанко. Изглежда се притесняваше да не остане без сили, преди да е свършил. - Норвежците са много по-изостанали от нас. Не само в демокрацията, но и в познаването на големите европейски работи.
Всички в кръчмата останахме не само без дъх, но и без разум. За тия слабости не бяхме чували и гледали по телевизията. Не сме прочели дори ред и в многотиражните български вестници. Местният политолог и анализатор бай Цено Политиката, също не беше отворил поне веднъж уста за тия стряскащи работи.
- Истина ви казвам - повтори наш Мусанко, но сякаш го рече повече да увери себе си. че е така. - Не ги разбират и това си е.
Още със стъпването ни върху норвежката земя, един от тях чевръсто пристъпи към нас. Нали не схващам приказката му, пуля очи към нашия водач. Тоя, дето ни съпровождаше още от България. Ама и той мълчи гузно. Загложди това душата ми и веднага го питам направо:
- Какво има?
- Диплома иска - обяснява нашият човек. И пристъпя от крак на крак, сякаш цигански камшик очаква за гърба си.
- Каква диплома , бре! - перча се аз. - Политическо убежище търся, а не ща да изучавам норвежки книги. Притрябвали са ми. Четвъртото отделение дето го имам, стига . Така го кажи на тоя, дето се прави на умен и важен.
Нали нищичко не разбирам какво приказват, трая си. След като се наговориха, нашият взе и ме попита вече нещо по-свястно и разумно.
- Иска да знае, какво умееш да правиш.
Всеки на когато стане малко по-спокойно и весело, веднага иска и да позаиграе. Пристъпих крачка напред. Гледам, норвежецът не сваля очи от мен. плаши се нешо. Рекох си - "Мусанко, сега е момента". Врътнах такъв хълбок наляво, че още малко трябваше и щях да сграбча дископатията отведнъж и завинаги.. Ама да не помисли бледоликият северняк, че съм за левите, метнах още по-яка чупка и на дясното.
Оня гледа и се пули. Сякаш никога през живота си не е виждал истински кючек. А ни ги препоръчаха щедро, преди да тръгнем като напреднала и много интелигентна нация. Вятър работа излизаше сега. Досетих се за кючека и ми дойде веднага на ум и за другото. Хвърлих око на Айшето, моментално схвана тя и разбра. Как няма да разбере. Щом винаги, без никакви приказки и кандърдисване е усещала какво искам. Приближи срещу норвежеца и като му се заизвива. Като разигра женските си работи, дето и пред мен не го е правила така, че не е повече за разправяне.
Останалите съпътници вече по-лесно се досетиха, какво наистина трябва да вършат. Запляскаха в такт с кючека ни, дори заподвикваха по едно време. Абе, защо не беше с нас и касетофона, който заложих заради пътните. Тогава щеше да види и научи цялата им Норвегия, какво е истинска циганска музика и танци.
Мъката по касетофона или нещо друго, но то яката стегна гърлото на Мусанко и той млъкна. Постоя така минутка - две, преди да продължи с още:
- Излезе, че залудо е била цялата ни работа. Щом се видя. Европейци са уж, ама нищичко не знаят, че няма по-хубаво от циганските танци и музика...Жената за срам турих отпреде им, за да се окаже, че и от жени толкова разбирали.
С това изявлението на нашият съселянин и злополучен турист до далечната северна държава и приятелка свърши. Нямаше какво друго още да го питаме, затова надигнахме чашите. В които си имахме от демократичното, нашенското уиски менте.
Цветко Маринов