Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: BBB
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13929

Онлайн са:
Анонимни: 449
ХуЛитери: 5
Всичко: 454

Онлайн сега:
:: marathon
:: Heel
:: lamarinnn
:: rajsun
:: mariq-desislava

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2021 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаАндантина 124.
раздел: Романи
автор: vitoriovitalis

124. Бамбука


Сокол не можа да откаже на Ирена.
Голямата сестра е толкова нахална ! Да се видим, да се видим... Младежът знаеше какво означава това.
Но в града е такава скука. Родителите ги няма по цял ден. Апартаментът е празен и тих. Остават още седем-осем дни до началото на учебната година. Приятелите и съучениците не са се прибрали от почивка. Пък и може да разбере нещо за Маргарита...
Сега, изцеден и безразличен, той върви през парка с не преставащата да чурулика до него задоволена, преждевременно узряла млада жена. Тя се притиска до рамото му - сякаш да припомни за сладките им мигове преди час. От това на Сокол му става още по-тъпо и гадно. Как да я разкара ?
Той я изпраща до Народния театър. И точно, когато се надява да си ходи у тях, тя изтърсва:
- Нашите са у дома, иначе щяхме да пием по едно кафе. Искаш ли да отскочим до Бамбука ?
- Защо не се обадиш на Маргарита ?
- А, тя не е в къщи. По цял ден се шляе с приятелката си
Роси. Ще отидем ли ?
Няма как. Скривайки въздишката си, Сокол търси свободни места в най-известното столично кафене. Двамата сядат на плетените столове край също така изплетената от ракита кръгла масичка, покрита с дебело стъкло. Култовото заведение дължи името си на този вид мебел.
Тук се събира хайлайфът на Фила. Писатели, художници, артисти. Най-различни ексцентрични типове. Скучаещи мъже и жени, за които не е ясно с какво си изкарват прехраната. Те прекарват с часове на площада край Народния театър, обсъждайки злободневните клюки и интриги на столицата.
- Какво разправят вашите за политиката ? – Ирена дръпва от дългата цигара и кръстосва крака. Голото й бедро е съвсем близо до ръката на Сокол и той не може да не го погали предпазливо, оставяйки без отговор въпроса на партньорката си. И без това той цели единствено да намери по-интересна тема за разговор с отегчения младеж.
- Какво правиш ? Ненаситник такъв ! Още ли ти се иска ? – Ирена шеговито-тихо му се скарва. Тя взима желаното за действителност. Сокол без особен ищах подема играта.
- Искам да ти го вкарам пак.
- Къде - тука ? Соколе, вземи се в ръце ! – Поласканата жена
приема на сериозно закачката. Добре, че сервитьорът донася кафетата с някакви пасти.
- Да не те види някой учител как пушиш ?
- Сега сме във ваканция. Пък и вече сме в последния клас на
Колежа. Големи хора сме, нали ? – Ирена го побутва с крак. Нимфоманка !
Сокол отпива със замечтан вид от кафето. После набожда на виличката голямо парче от сладкиша и го налапва. Изгладнял е.
- Има някаква вероятност да заминем за Континента.
Лицето на Ирена се удължава от изненада. Това се казва
новина !
- Сериозно ! За колко време ? Няма ли да изпуснеш от занятията в училище ? На екскурзия ?
- Не ме разбра. Предлагат на баща ми да замине за четири години на работа в редакцията на Международното философско списание. Но той още се колебае дали да приеме.
- И ти ми казваш чак сега за това ! Не те е срам ! Ами ако съм забременяла ! Мъжете сте такива мръсници ! – С нацупена физиономия Ирена изтръсква пепелта от цигарата в пепелника.
- Не си забременяла, спокойно ! Не ти казах, защото не е сигурно. Трябва да ми намерят подходящо училище, някаква работа за майка ми, и така нататък. Въобще работата е съвсем сурова.
- Сурова ! Ако майка ти се съгласи, кой може да я спре ? Мерзавец ! – Ирена се прави на обидена. Всъщност просто е възбудена от любопитство. Сокол е принуден отново да я погали по бедрото. Каква досада !
Малко успокоена, жената продължава:
- Почвам да си мисля дали при това положение трябва да продължим да се виждаме.
- Какво говориш ! – Сокол се чувства като на репетиция на училищния драмсъстав. Още малко - и ще се разплаче. Той решава да я засипе с измислени подробности. – Виждаш, че политическата ситуация е съвсем неясна. Нашите смятат, че в такъв момент е по-добре да бъдат по-далече от тука. И същевременно – по-близко до мястото, където се взимат важните решения. На Континента.
- Така е. – съгласява се Ирена и опитва от пастичката. – Не са лоши, нали ?
- Никак. И кафето е истинско. - Двамата започват да обсъждат оживено това, което са научили в града, откакто са се прибрали от морето.
Откъм градината пред Пантеона полъхва прохладен ветрец. Септемврийското слънце весело огрява жълтите павета. Статуите върху класическата фасада на Театъра сякаш се раздвижват. Пред входа на Министерството на Отбраната са спрели две черни коли. Офицери с делови вид влизат и излизат от белокаменната сграда.
На пейките край фонтанчето в градината любители играят шахмат. Един мъж е вдигнал в ръката си фигурата на кончето и оглежда дъската, преди да реши къде да го сложи. Кибиците са наобиколили пейката и мълчаливо очакват неговия ход.


Публикувано от viatarna на 19.03.2010 @ 14:17:23 



Сродни връзки

» Повече за
   Романи

» Материали от
   vitoriovitalis

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

xxx
автор: gabi-gabi
856 четения | оценка 5

показвания 38834
от 50000 заявени

[ виж текста ]
"Андантина 124." | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.