автор: Agaq

Цяла вечер той е в очакване
и тревожно поглежда към часовника,
коленичил насред празната стая.
Виното (на няколко реколти)
рисува кръгчета по сухите му устни.

Тя все пак ще дойде!
Ще го накара да се смее с глас,
ще се отърка като котка,
(ще замърка)...

джаз.

Приготвил е лулата си за по-специални случаи
и ваната е пълна със ухания.
Вечерята е още топла, свещи,
камината рисува силуети.

Ще дойде ли?
Ще дойде ли,
Която прави ирисите кестени,
онова неравноделно дишане,
рисува живописи по стените
и гледа през очите й света?