автор: GINKO_PRIM

Посветено на жертвите от земетресението на 04.03.1977 г. в Свищов

Прибира се - с наведена глава
и тъмна сянка, легнала в очите.
Мълчи... Привел от мъка рамена.
Отронва тихо: „Спри! Недей да питаш!
Какво да ти разкажа? Само смърт.
В руините – парченца от живота.
И кръв... Наместо сълзи. Всеки път,
когато тяло се покаже под отломките...
Не питай! Няма думи за това.
Три дни... а сякаш свърши-свят е времето.
Как се разказва?! Майчица една
изравях днес. В прегръдката ù - бебе...”


Р.Р. Баща ми бе участник в последвалите спасителни операции. Не успях да забравя думите му!
Лека им пръст!