автор: rosi45

Пред второ районно управление
на МВР стоеше униформен полиай-
разкрачен, с ръце отзад , свъсени вежди и свиреп поглед- самото въплъщение на сила и власт.Някой го подръпна за ръкава. Погледна-дребна, спретната старица.
- Търся главния инспектор.
- Зает е, не може.
И в знак на благоволение :
- Защо ти е?
Тя го приведе към себе си и тайнствено пошепна,намигайки неопитно:
-Наглите!
Полицаят я изгледа недоверчиво, после се ококори. Заведе я до една врата. Бабката отвори вратата и със сияйна усмивка и широко отворени, невинни ,сини очи, помоли да влезе и да седне,че й отмаляли краката.
- Идвам във връзка с убийството в село Х.
- От къде знаете?- изгледа я строго инспекторът.
- Ха! Че има ли показно убийство,колене, бесене, изнасилване, дори на пеленачета, което да не се върти поне една седмица по всички медии. Една от друга по-жестоко ги отразяват с надеждата да си вдигнат рейтинга. Инспекторе, това май не беше правилния въпрос, а- какво знаете.
- Е, и?
- Аз съм българската мис Марпъл. Мълчите? Опа, имаме новина,драги зрители,инспекторът не я е чувал . Ще ви подскажа- създадена е от гранд-дамата на криминалния роман. Чуйте сега:
- Тя е мила старица с побеляла коса на кок, сини очи и румени бузи. Погледнете ме-до тук сме с нея едно към едно. Нейните очила са кръгли, моите не са ,но пък са маркови. Живее в дълбоката английска провинция- представяте си нали-спретнати, чисти, китни селца,потънали в поддържаните си градини и цветя.Е, аз живея в дълбоката българска провинция- посивяла, разнебитена, поочукана, поограбена, с емблематичната външна тоалетна. Любимото й занимание- плетене. Аз специално се научих- чудесен начин да си под прикритие. Скромна, тиха, добре възпитана. Е тук вече се разминаваме- на мен ми се налата да съм нахална, нахакана, устата, пробивна! Тя сега деликатно щеше да ви подаде нишката, по която да тръгнете, за да стигнете до истината. Но тук деликатността е като рядко срещан деликатес. Затова Ви питам- искате ли да знаете кой е убиецът или не!
Инспекторът, най-после успял да вземе думата, след кратко колебание каза:
- И кой е?
- Елементарно Уотсън, един друг мой любимец, който има мотив! А ще Ви го подшушна, а Вие ,с Вашите компютри ще го откриете. И как сте пропуснал онази стара, пожълтяла, сватбена снимка от преди 50 години, в рамка на стената?! Там е разковничето! Хайде, останете си със здраве. Тръгвам...