автор: mili_to

Да бъдеш нагъл, всъщност означава, да си освободен от всякакви скрупули и човешки предразсъдъци, които да рамкират съществуването ни.
Наглостта е наркотик, който се разтваря в кръвта. Разнася се из цялото тяло, достига до мозъка и замъглява здравия разум. Води до най-страшните измерения на същността и им дава израз. Заключва и най-дълбоките вратички в човешката съвест. Наглостта определя мисленето ни, контролира действията ни и моделира света, в който живеем, докато не унощожи вече почти бездиханното, от наркотичното действие, тяло. Краят на наркозависимия почти винаги е фатален, защото силата на човешката наглост е наистина безгранична и унищожителна.
Цялото ни общество е зависимо от наркотика „Наглост”, защото той тече във вените ни още от самото ни раждане. Смесен е с кръвта ни и сме пристрастени към тръпчивия му „привкус” до безумие. Безумие, което води до прекрачване на всякакви правила и норми, ако съзнанието ни позволи да усетим вкуса му.
Начинът да усетиш силата на свободата, да бъдеш над всички останали, да живееш без ограничения, се крие в умението да пренебрегваш чуждите емоции, болка и нещастие, та дори и радости. Горчилката, от причинени тъга и унижение, действа като опиат за организма, сякаш нещо те кара да копнееш за още, кръвта ти кипи и усещаш прилив на енергия. Разтуптява сърцето и ускорова пулса, кръвта се разпръсква по всички части на тялото ти. Това е наглостта - прилив на енергия, която зарежда деня ти от ранното утро и поддържа жизнеността до вечерта. Този наркотик „Наглост” е сила, която просто завладява и те настървява към света около теб. Липсват всякакви норми, граници. Пренебрегват се всякакви ценности, кръвни и духовни връзки. Оставаш сам с наглостта си. Тя е разрушителна и няма граници, дори душата, като неин дом, е обречена, защото наглостта е наркотик, който убива не само съзнанието, но и цялата ни същност.
Нагледците в нашето общество са от всички негови прослойки, много от тях са част от ежедневието ни. Те са около нас, но и „над” нас, защото да бъдеш нагъл днес означава да си преуспял. Успехът се постига с цената на всичко, а този, който рискува всичко, и е способен да руши съдби по пътя си, в името на успеха, това е той - наглият човек - който пренебрегва труда ни, заличава усилията ни и въпреки всичко измества пътя на нашето развитие, като с лека ръка постига нашия успех, просто, защото е нагъл.
Денят на всеки от нас започва по различен начин, като отиваме да вършим поредната си задача. Едни греят и носят положителен заряд, а други пък тъжат. Тъжни, навели глави, които сякаш стенат и не очакват помощ от никого. Виждам все по-често такива хора по улиците...
...Но срещнах погледа на един човек, който погълна цялата ми енергия, като енергиен „вампир” изсмуваше мисълта и позитивизма ми. Контрастиращ на всичките тъжни или весели хора наоколо. Сякаш безличен бе този човек, нямаше израз на някакво чувство в образа му. В дълбоките му черни очи не намерих отражението си, като в дълбок кладенец оттекваше гласът ми и нямах сили да кажа повече и дума. В момента, в който този човек се отдалечи, аз се замаях сякаш, че нещо ме бе халосало по главата...
...Невероятно странната ситуация ме накара да погледна на живота под друг ъгъл... Виждам и вниквам в дълбочината на погледа на човека отсреща, за да усетя вътрешния му свят. Поглеждам на живота от другата, по-мрачната страна, защото животът е нож с две остриета и, ако попаднеш на острата част, значи си отворил очите си достатъчно широко, че да прозреш, къде точно се намираш – в света на наглата безскрупулност, която се крие зад всеки ъгъл. Просто някои хора знаят как да й дадат израз и съвсем умело постигат целите си, защото е успешно да си нагъл.
Много страници са изписани и много думи изказани за така наречените тайни общества на хора, които тормозят българското общество. Това са така наречените „Нагли”- хора, които са пристрастени към наркотика, който всъщност им дава свободата да тероризират обществото и да пазят страха на всекиго. Това пък ме навежда на мисълта, че аз като човек, който прекарва безсънни нощи и пази страха им, също не съм направила нищо, за да върна здравия си сън. Това е така, защото нямам смелостта да посоча с пръст онзи, който ужасява деня ми. Това сякаш ме приобщава към групата на враговете ни. Страхът от метежната сила на наглостта не ми позволявва да се справя с проблема. Но до кога? Докато не се пристрастя и аз към този наркотик, защото прекалено сложно е да бъдеш себе си, и да отстояваш првата си, когато е застрашено спокойствието и живота ти, на теб и твоите близки.
Наглост е да стоим безучастни към случващото се. Ето че, бездействието само може да ни приобщи към онези срещу, които се борим, сякаш опиат замъглява съзнанието ни, и просто се примиряваме...Позволяваме на съзнанието ни да усетим действието на наркотика у себе си, замъглява съзнанието ни и просто се примиряваме...
Всеки ден ставаме свидетели на постоянни медиини репортажи, които за пореден път засягат актуалната тема за престъпността. Престъпност е дума, която намира израз в съзнанието на всеки един българин. Тежките съдби на различни хора навлизат в уюта на дома ни. Тежките образни думи за поредното насилие навлизат дълбоко в съзнанието ни…И ето, че ни писва да слушаме за поредната трагедия! Нима това не ни прави нагли, спрямо съдбата на другите хора? Или пък не, щом няма какво да направим! Не,напротив има какво!...
...Недопустимо е да гледаме как връстниците и децата ни се изколват и убиват нечовешки, защото, както наглостта е подръжателна, така и агресията!
Безскрупулни са и хората, които въпреки всичките престъпления и отнети животи, не съумяват да накажат подобаващо нагледците. Те винаги намират „вратичките” в закона, които са като „врата в полето”, има я, но води някъде в безкрая...Някъде, където няма как да те застигне правосъдието...
Тази „врата” е навсякъде! Срещаме я всеки ден! Нагъл е шофьорът, който помита хората по тротоарите, този, който лишава много семейства от присъствието на най-близките! Той е нагъл, защото си е позволил да бъде „над” правилата, да не ги спазва...Позволил си е не законът, а самия той да определя живота на останалите, като съдник...Просто, защото е нагъл и безскрупулен!
Нагъл е родителят, този, който с цялата си наглост пренебрегва възпитанието на детето си. Високата процентност на насилие в ежедневието на нас, децата на България, се дължи на безхаберието във възпитанието ни. Липсата на родителски контрол дава възможност на лошото и пороците да действат, вместо здравият разум. Наглостта отново завладява същността на човек и все повече определя действията му. Ежедневно четем и слушаме за насилието в училище, у дома и къде ли не.
Можем да погледнем на наглостта и от друг ъгъл. Няма човек, който да не иска да пререди цялата опашка пред офиса за каквато и да е услуга, или такъв, който да не иска пръв да си купи хляб и да пренебрегне всички останали.
Какво остава след като дори и приятелството се гради на основата на наглостта, защото това сякаш е природата ни. Няма как да загърбим собствения си шанс за печалба и успех, за да го предоставим на приятеля си, ето защо казвам, че и приятелството е някаква наглост. Ще вземем всичко, за да ни е добре на нас, а ще оставим нищо...само... наглост за ближния!
Страхът от наглостта наоколо, именно той, я превръща в унищожителна сила! Веднъж, ако дадеш израз на порока, няма връщане назад. Когато върховете се достигат, без особени усилия, само с нагаждане и „мачкане” на останалите хора, тогава няма начин да не опитаме отново и отново, докато наглостта не стане изцяло наша същност.
Лошото ражда лошо! Наглост, алчност и пренебрежение, свързани в едно, са достатъчно разрушителни сили, че да погубят не само хората наоколо, но и самия теб. Всички сме нагли, защото това ни е в природата! Тя е по-силна от нас и винаги ще бъде...
Колкото повече се стремим към успех и безграничност на действията си, толкова повече ставаме подвластни на Наглостта. Тя ни кара да се чувстваме властни и независими! Но, до момента, в който обърнем света срещу себе си!...Заради нашите постъпки!...И оставаме сами с нея, за да не делим постигнатото, докато не ни унищожи, докато не загубим близките си, приятелите си, доверието и всичко, което някога сме имали...
...И ...”сам войнът е войн”, но... на война никога не се тръгва сам! Да си подадем ръка срещу наглостта!

* * *