автор: Miroluba

Не се моли! - Никой няма да те спаси!
Не плачи! - Никой няма да те съжали!
Какво ще ни спаси? – Глупавата порядъчност на всекидневието? Утехата в паралелни светове?... Или безсмислените мечти, които знаем, че никога няма да сбъднем?

Кога разбираме, че сме остарели? - Когато престанем да се борим? Когато останем в миналото? Когато съжалението ни се превърне в начин на живот?
За какво живеем? - За любов? - За какво? - За да се мразим по - малко...
За пари? - За какво? За да ядем повече, да пием повече, да се опитаме да придадем на живота си ценност, която знаем, че той не заслужава...
......
Колко безсмислени въпроси? - Това са все "хилави" драсканици на хора, които мислят, че са Велики в самотата си, че дребните им извратености ги правят Гении. Но се заблуждават! Те не знаят какво е страдание - истинско страдание, такова каквото те убива, но така че да не умреш. Те познават само глупавите "драми" на личния си безспорядък. Остават си същата паплач, със същите консуматорски пориви, които наричат "цели" - евфимизъм на всяка политика, на всяко общество...Никой няма нужда от поредния сериен продукт на социалната индустрия......